Кралицата и малкото хора, които бяха там, бяха като че ли леко отвратени от гневните думи на Арабела. Но усмивката на краля показваше, че той се забавлява.
— Говорите остро и прямо, не излагате молбата си като покорен и смирен молител, мадам.
— Сир, лиших се от всичко, за да си върна дома. Дори да ми откажете, какво повече бих могла да загубя? — Арабела продължи да говори откровено.
— Кажете ми как стана така, че се забъркахте със сър Джаспър — каза кралят. — Баща ви ли го избра за ваш годеник?
— Не, сир, крал Ричард.
— И вие твърдите, че сте жена без никакво значение? — удиви се кралят.
— Аз наистина съм без значение, сър, но майка ми беше братовчедка и другарка от детските години на кралица Ан Невил. След смъртта на татко, мама, която беше нежна и нерешителна жена, помоли краля да уреди брака ми за доброто на „Грейфеър“. Крал Ричард избра сър Джаспър Кийн. Ние не се осмелихме да оспорим избора на краля. Веднага след като дойде да живее в крепостта, сър Джаспър съблазни майка ми.
— Това означава ли, че търсите отмъщение, мадам? — попита Хенри Тюдор.
— Ако бях мъж, сир, отдавна щях да удовлетворя чувството си за чест. Но, уви, аз съм само една слаба жена. Трябва да преглътна гнева си и да се моля Бог да даде мир на майка ми. Но искам да се моля на своя собствена земя. Джаспър Кийн няма право над крепостта и земята й. Той има свои земи около Нортби, макар къщата му да е изгорена от шотландците — завърши тя с лека усмивка на устни.
— А какво ще кажете за друг съпруг, мадам? — попита я кралят.
— Предпочитам да не се омъжвам повече, сир — каза Арабела. — Цялото ми време ще бъде заето с управлението и грижите за крепостта, за да може тя отново да просперира. Искам дъщеря ми да живее добре. Няма да имам време за друг съпруг и за други деца. Животът на север никога не е бил лесен, милорд, а сър Джаспър е оставил земята и крепостта без никакви грижи. Всичко е занемарено. Той е взел всички мъже и дори малките момчета, за да ви направи впечатление.
— На колко години е дъщеря ви, мадам? — попита кралят.
— Само на две, сир.
— Ще ви задоволи ли член на фамилията Пърси? Разбира се, той няма да е много високопоставен — каза кралят, давайки й да разбере, че я смята за жена без особено значение. — Сър Хенри има едно малко копеле, което много обича. Момчето е още на шест години, но расте заедно с другите деца на семейството. Майка му умряла по време на раждането му. Семейство Пърси са трудни хора, меко казано. Като им осигуря невеста за едно от децата им, ще ги привържа по-здраво към себе си.
— Семейство Пърси познават крепостта — замисли се на глас Арабела. — Но ако не сте сигурен в предаността им, по-добре оставете крепостта в мои ръце, докато бракът на дъщеря ми с тяхното копеле не бъде консумиран. Аз бих предпочела да няма брачна церемония, докато Маргарет не стане на петнайсет години.
— Но трябва да има официален годеж, ако семейство Пърси се съгласят — отговори кралят. — Не мога да им предложа невеста, чиято зестра ще бъде в ръцете на майка й, докато бракът не бъде консумиран, без да им дам гаранция, че това ще се случи.
— И още нещо — продължи смело Арабела. — Вместо дъщеря ми да отиде при тях, нека те ми изпратят момчето, когато то навърши десет години.
— Какво, мадам? — Кралят наистина беше изненадан.
— Сир — каза Арабела и не можеше да се отрече, че думите й са разумни, — вие нямате доверие в семейството, поне така казахте. И за да си осигурите предаността им, ще ожените любимото им копеле за моята дъщеря, която е наследница. Не е ли по-добре да изпратите момчето при мен, за да го направя ваш покорен слуга, вместо да изпратите дъщеря ми, която е родена в Шотландия, при тях, та да я научат как да стане предателка?
— Вие наистина сте умна жена, мадам! — възхити й се кралят. — Да! Момчето ще дойде при вас. Ще им кажем, че трябва да го научите как да управлява крепостта. Така ще е по-разумно.
Бяха отишли в далечния край на градината, за да не могат останалите да чуят разговора им. Не искаха всичко да се знае предварително.