— Това означава, че ще потвърдите правата ми над „Грейфеър“, милорд, а също и тези на дъщеря ми, нали? — попита Арабела, изпълнена с надежда.
— Така ми се струва по-разумно, мадам, особено ако онова, което ми казахте за сър Джаспър, е истина — отговори кралят, без да бърза. — Но имам навик да вземам решения сутрин, след като съм се наспал добре. Освен това ще трябва да извикам тук Пърси, за да го попитам дали е съгласен да оженя момчето му за вашата дъщеря. Не сте настанена в двора, нали?
— Не, милорд, нямам средства. Детето ми, слугите ми и аз сме настанени в женския манастир „Сейнт Мери“, близо до Шийн.
— Дъщеря ви е с вас? — Кралят изглеждаше изненадан.
— Да, сир. Маргарет е още много малка, за да бъде отделена от майка си. А и аз не мога да понасям раздялата с нея — призна Арабела.
— Ами трудностите на пътуването? — възрази кралят.
— Маргарет е силно и здраво момиченце, слава Богу, пътуването й понася добре — отговори Арабела.
— Дали и синът ми Артър ще бъде като нея? — запита се тихо кралят.
— Дано кралицата ви дари с прекрасно, здраво и силно дете, сир — каза Арабела.
— Ще ви изпратя съобщение в манастира „Сейнт Мери“, когато пожелая да ви видя отново, лейди Грей — каза кралят и я освободи.
Арабела направи дълбок реверанс и целуна протегнатата ръка на краля. Но по красивото й лице беше изписана загриженост.
— Няма да ви карам да чакате повече от ден-два, мадам — увери я Хенри Тюдор. — Сигурен съм, че ще успеете да се справите с трудностите дотогава, като изхождам от това, че сте се справяли досега.
— Разбира се, милорд — каза Арабела. Лицето й отново изразяваше спокойствие, въпреки че умът й беше зает с пресмятането на монетите, които бяха останали в портмонето й. Пътуването беше много по-скъпо, отколкото тя мислеше. Арабела направи още един реверанс и отиде да се сбогува с кралицата и да й благодари за любезността. — Бог да благослови Ваше величество — каза тя. — Ще се моля непрекъснато на Бога да ви дари с леко раждане и здрав син.
Елизабет от Йорк се усмихна нежно.
— Благодаря ви, лейди Грей. Надявам се, че разговорът ви с моя съпруг, краля, доведе до успех и че наистина съм ви помогнала.
— Аз също се надявам, Ваше величество — каза тихо Арабела. Не искаше да се покаже прекалено самоуверена, макар сърцето й да биеше лудо от възбуда. Беше почти сигурна, че Хенри Тюдор ще й върне „Грейфеър“.
— Значи съм изпълнила кралския си дълг към вас — отговори кралицата. — Ако не ви видя отново, лейди Грей, желая ви да пътувате бързо, с Божията помощ.
Арабела направи реверанс за последен път, целуна ръка на кралицата и заднишком излезе от градината, придружена от отец Пол.
— Кралят удовлетвори ли молбата ви, мадам? — попита я свещеникът.
— Не още, отче, но обеща след ден-два да ми съобщи решението си — отговори Арабела.
— Значи ще го направи — каза отец Пол — Хенри Тюдор е безупречен във всяко едно отношение. Не е като онези високопоставени личности, които обещават, но не изпълняват обещанията си.
Арабела бръкна в портмонето си. Боже мой, бяха й останали толкова малко монети, а знаеше, че трябва да възнагради свещеника за помощта, която й беше оказал. Тя неохотно извади една сребърна монета и я постави в ръката на отчето.
— Бих искала да можех да ви дам повече — извини се тя, — но са ми останали малко пари, а ми предстои дълго пътуване. Трябва да се грижа и за детето си. Но ви благодаря от сърце за проявената към мен любезност. Ще ви помоля в литургията да споменете и майка ми, лейди Роуина.
— Разбира се, дъще моя — каза любезно отец Пол. Опипа монетата с пръсти и започна да пресмята стойността й, без дори да погледне към нея. Тъкмо щеше да й помогне да се качи на бялата си кобила, когато неприятен глас прекъсна разговора им.
— Боже мой! Нима това си ти, Арабела, любима моя?
Тя бързо вдигна глава и гневният й поглед се срещна с този на сър Джаспър Кийн.
— Боже мой! — извика възхитено сър Джаспър, като я огледа от глава до пети. — Та ти си станала рядка красавица, любима! По-красива си дири от майка си, заклевам се.
— Не се осмелявайте да споменавате името на майка ми, дявол такъв! — каза ядно Арабела. — Тя е мъртва заради теб!
Той се засмя, но смехът му беше отвратителен.
— Тя умря, защото не можеше да държи краката си затворени за мен.
Арабела го удари с всичка сила. Малкият пръстен, символ на фамилията Грей, който носеше, остави драскотина на бузата му, точно под дясното му око. Беше онемяла от гняв. Изненадан от силните чувства, изписани на лицето й, сър Джаспър Кийн направи крачка назад и сложи ръка на раната, от която капеше кръв. Кръвта изцапа снежнобялата му копринена риза и елегантното му шалче.