— Кучка! — успя той да извика най-после. — Ще ми платиш за това, кълна се!
Думите му не успяха да я изплашат. Тя беше изпълнена със студен и силен гняв, който достигаше до всяка част на тялото й и я накара да онемее.
— Ако ме доближите още веднъж, сър, ще ви убия на място! — каза тя с леден глас, обърна се и възседна кобилата.
Шокиран от събитията, които не можеше да разбере, отец Пол се качи върху мулето си и като не знаеше какво друго да направи, тръгна след нея.
— Дъще моя — каза той, когато най-после я настигна, — какво е това поведение? Как се осмелихте да ударите онзи джентълмен? Господ е поставил човека на земята, за да управлява той своите жени и зверовете. Вашето неуважение, страхувам се, поставя душата ви в смъртна опасност. То е грях, който ще заплатите.
— Този мъж е отговорен за смъртта на майка ми, отче. Трябваше да се ожени за мен. Но когато шотландците ме отвлякоха, той насила заведе майка ми пред олтара, като я накара да умре от срам. И всичко това направи, за да заграби собствеността ми! Той е ужасен човек! Самият дявол!
— Но — тихо възрази свещеникът — той е мъж.
Арабела раздразнено изсумтя. Беше благодарна на отец Пол, че й осигури аудиенцията с кралицата, но той беше глупак, и то глупак, който нямаше никакъв опит.
— И защо мъжът да е по-висше създание от жената, отче? Заради онова парче плът, което виси между краката му ли? Мисля, че ние, които сме избрани, за да зачеваме живот и да раждаме, сме по-висши създания.
Очите на свещеника станаха съвсем кръгли от шока, предизвикан от думите на Арабела. Той тихо, под носа си, рече: „Богохулство!“ За да го успокои, тя каза:
— Ще се моля на Бог да прости злия ми нрав, отче, а също така ще се моля и за врага си. Ще се науча да прощавам.
Ако беше сбъркала, грехът щеше да се припише на нея, а вярата й, че жената не стои по-долу от мъжа, нямаше нищо общо с това колко често Тевис й беше повтарял, че макар да е англичанка по рождение, тя е шотландка по сърце и ум. Може би беше прав. Може би беше прав за много неща. Тя беше толкова близо до онова, което сърцето й желаеше, и все пак беше толкова нещастна. Защо?
Сър Джаспър стоеше прав и я гледаше как се отдалечава. Сега, когато изненадата от това, че вижда Арабела тук, в Шийн, беше преминала, той се запита защо ли е дошла. Къде беше съпругът й, онзи граничен разбойник, онова копеле, което наричаше себе си граф? С нея нямаше никой, освен свещеника, а това беше странно. Свещеникът едва ли беше достатъчна охрана за лелята на краля, пък макар да е стигнала до това положение чрез брака си. Къде беше охраната й? Слугите й? Дали наистина беше омъжена, или приказките целяха да го объркат? И преди всичко, защо Арабела Грей беше тук? Сър Джаспър Кийн бързо се прибра в дома, където беше настанен, и изпрати да повикат Сийгър.
— Милорд, лицето ви… — каза Сийгър, истински загрижен.
— То не е важно — отговори неговият господар. — Раната вече не кърви. Току-що видях лейди Арабела Грей, Сийгър. Идваше от градината на кралицата. Бих искал да знам какво е търсила там. Защо не е в Шотландия? Искам отговори, човече! И то бързо?
— Добре, милорд, ще видя какво мога да науча, но трябва да ме оставите да се погрижа за драскотината. Доста е дълбока и на красивото ви лице ще остане белег, ако раната не се третира както трябва. А това зависи и от бързината, с която ще я третираме — настоя Сийгър.
— Добре — грубо отвърна сър Джаспър. — Играй си на лекар, щом искаш, но ми дай отговорите, които ме интересуват. Няма да мога да мигна, докато не науча защо е била тук. — Изведнъж осъзна, че раната започва отново да го боли. — Тя ще ми плати за това! — каза той тихо, като че ли на себе си.
— Тази проклета кучка ще ми плати за всички обиди!
— Ако можем да разберем къде е отседнала, милорд, може би ще успеете да я отвлечете, да я закарате в „Грейфеър“ и да я биете, докато стане послушна и кротка като агънце, докато започне да ближе краката ви като куче — предложи Сийгър.
— Станала е голяма красавица, Сийгър — каза сър Джаспър някак отнесено. — Красотата й далеч надминава тази на майка й, а видът й е като на обичана жена. Ще бъда щастлив да я имам в леглото си, въпреки лошия й нрав. Ако ми падне в ръцете, ще избия дявола от главата й, кълна се!
— Но тя ви се полага по право, милорд — злобно се изкикоти Сийгър. — Само ако можехме да я заведем в „Грейфеър“…
Изведнъж на красивото лице на сър Джаспър се изписа нещо като просветление.
— „Грейфеър“! — извика той. — Дошла е заради „Грейфеър“. Разбира се! Защо иначе би напуснала Шотландия? Само заради онази окаяна крепост, на която тя толкова много държи!