— Но „Грейфеър“ е ваш, милорд — каза капитанът.
— Не, не е — отговори господарят му. — Крал Хенри още не е потвърдил правата ми. А сега тази кучка ми ги оспорва.
— Сигурен съм, че кралят не би оставил една гранична крепост, пък била тя и малка като „Грейфеър“, в ръцете на сама жена, милорд — успокои го Сийгър.
— Нищо не е сигурно, щом зависи от кралското благоволение, глупако! — остро го сряза сър Джаспър. — Помни, че някой ден може да загубиш главата си, ако направиш подобно грешно заключение.
— Какво ще правите, господарю?
— Каквото мислех от самото начало, Сийгър. Ще научиш от кралицата защо е дошла лейди Арабела Грей и ще ми кажеш. Макар да съм повече от сигурен, че е дошла, за да заеме положението ми, докато не се докаже, това е просто предположение. Хайде, погрижи се за драскотината. А после ще отидеш да потърсиш отговорите на моите въпроси.
— Тя не може да се надява, че ще ви победи, милорд — каза Сийгър уверено. — Тя е само жена.
— Всяка твоя следваща дума е по-глупава от предишната, Сийгър — отговори му неговият господар. — Църквата ни учи, че дори Бог не може да излезе на глава с жените. Нима Ева му се е подчинила? Жените са опасни същества, никога не забравяй това.
— Но Бог е наказал Ева, милорд.
— Но тя все пак е оцеляла, Сийгър, а също и нейният пол. Оцелели са, за да докарат мъжете до лудост. Но аз няма да позволя на Арабела Грей да ме победи в това съревнование между нашите характери. „Грейфеър“ ще бъде мой. Няма да я остави да спечели.
Глава 16
Арабела Грей отново стоеше пред краля. От последното й посещение на двора бяха изминали два дни. Беше минала през преддверието на залата, в която кралят приемаше. То беше пълно с молители, които търпеливо чакаха кралят да ги приеме, за да изложат молбите си. Всички те обърнаха глави след нея. В цялата тази тълпа нямаше нито една жена. Като направи реверанс, Арабела се запита дали кралят ще забележи, че днес носи същата рокля, която носеше и онзи ден. Бяха сами, защото кралят беше освободил всичките си слуги и съветници.
— Сър Джаспър Кийн отново ме помоли да му припиша крепостта „Грейфеър“ — поде кралят.
Арабела запази мълчание, защото интуитивно усети, че кралят още не е приключил. Но прехапа разтревожено устни.
— С подписването на мира между Англия и Шотландия крепостта вече няма онова значение, което имаше. Проучих внимателно въпроса и не виждам причина, поради която да дам дома на фамилията Грей, дома, в който са живели всичките ви предци, на сър Джаспър Кийн. Той трябва да се върне в Нортби, а хората, които е довел със себе си от „Грейфеър“, могат да се върнат по домовете си.
Арабела падна на колене, завладяна от силно чувство на облекчение.
— Благодаря ви, Ваше величество! — Беше готова да заплаче. Кралят я изправи със собствените си ръце.
— Станете, мадам, не сте чули всичко, което имам да ви казвам. — Прекосиха стаята. Кралят се настани в креслото си и й направи знак да седне на срещуположния стол. — Нищо в този живот не е безплатно, мадам. Всичко си има цена. Нямам намерение да се преструвам пред вас, че това не е така. Ще ви върна любимия „Грейфеър“, мадам, но при определени условия.
Лицето й изразяваше единствено радост.
— Всичко, милорд! — каза му тя.
— Изборът ви на думи не е добър, мадам — каза сухо кралят. — Не ви е останало почти нищо, с което да сключите сделката.
— Но ще направя, каквото е необходимо, за да си върна „Грейфеър“ — отговори с жар Арабела.
— Наистина ли? — каза Хенри Тюдор, който изпитваше съжаление към бедната лейди Арабела Грей, която наистина не познаваше света, въпреки че беше прекарала толкова много време в шотландския двор. И все пак, тази нейна наивност или невинност щеше да му бъде от полза. Изгледа проницателно Арабела и каза: — Вие наистина сте изключително красива жена, мадам. У вас има нещо… нещо загадъчно, а още и непреодолим чар, на който дори аз съм подвластен. Вие сте наивна, свежа, въпреки че сте омъжена жена и майка. Много сте привлекателна.
„Пресвета Дево — помисли си Арабела, — и той ли иска да легне с мен!?“ Хенри Тюдор видя как по лицето й бързо премина сянка. Смехът му беше кратък и груб.
— Избийте си от главата всички мисли за прелюбодеяние, мадам — каза й той. — Колкото и малко да е страстта, която тече във вените ми, тя е запазена за кралицата.
Арабела се изчерви, но благоразумно замълча.
— Очарователно — отбеляза кралят, забелязал руменината по бузите й. — Точно този ваш чар ще ми бъде от полза. Искам да отидете във Франция, за да изпълните едно мое поръчение, мадам.