— Франция! — Въобще не би могла да се сети за това.
— Да, Франция — каза кралят.
— Но защо? — попита Арабела. Тя не искаше да отиде във Франция. Искаше да си отиде у дома, в „Грейфеър“.
— Защото имам нужда от очи и уши във Франция, мадам. Французите замислят нещо срещу мен и аз искам да знам какво е то.
— Но как бих могла да ви помогна, Ваше величество? Аз съм просто жена от провинцията. Не познавам нито политиката, нито дворцовите интриги. Нима французите не са ваши приятели, сир? Нима те не ви подкрепят?
— Те наистина ме подкрепят, мадам, но само защото така им е удобно. Защото, докато граф Ричард и граф Хенри се бият помежду си за трона, англичаните няма да прекосят Ламанша и да нападнат тях. Но сега аз вече съм крал на Англия и съм седнал здраво на трона. Франция отново е наш враг, макар между двете държави да няма открита война. Аз и не очаквам, че такава ще избухне. Но трябва да знам дали французите ще продължат да ме подкрепят, или ще се съюзят с враговете ми, за да ме смъкнат от трона, както постъпиха с вашия братовчед Ричард. Имам нужда от доверен човек във френския двор. Такъв, който да се представи за мой враг и да спечели доверието на французите. Искам вие да бъдете този човек, мадам.
Арабела беше изумена.
— Но аз не съм враг на Ваше величество — каза тя. — Какво бих могла да науча във Франция, милорд, какво, което да ви бъде от полза?
— Нима нямаше да бъдете мой враг, мадам, ако ви бях отнел „Грейфеър“ и го бях дал на сър Джаспър Кийн? — попита той.
— Но вие обещахте… — поде тя, очите й се напълниха със сълзи, а сърцето й тежко заби.
— Чуйте ме, мадам, ще се опитам да ви обясня всичко. „Грейфеър“ е ваш. Не бих бил никакъв крал, ако не ви подкрепя в случай като този. Ще приготвят документите, в които ще пише, че наследница е Маргарет Стюарт. Но това няма да стане публично достояние. Вместо това ще кажем, че съм ви отказал онова, което по право е ваше. Вие нямате съпруг. Нямате дом. Нито в Англия, нито в Шотландия. Благодарение на Хенри Тюдор, вие сте отхвърлена навсякъде, затова ще заминете за Франция, за да се присъедините към другите изгнаници, които живеят във френския двор. При тези обстоятелства кой ще заподозре, че вие сте моите очи и уши, мадам?
— Нямам пари, за да предприема това пътуване — каза Арабела. Практичната жена у нея взе връх.
— Ще ви дадем пари, но не много, мадам. Не бива да живеете в разкош, за да не предизвикате подозрение. Благородната ви нищета, както и вашата красота, ще ви помогнат да си спечелите много ухажори. Но вие обръщайте внимание само на онези, които са могъщи и могат да ви помогнат да изпълните задачата си. По-добри ще бъдат мъжете, които са бъбриви, нали разбирате?
— Милорд, какво всъщност ме карате да правя? — Арабела съзнаваше, че Хенри Тюдор не й предлага просто да се поразходи до Франция.
— Каквото трябва, мадам, за да си върнете „Грейфеър“ — отговори остро кралят. Очите му срещнаха нейните и дори не трепнаха. Погледът му беше твърд.
— Нима ме карате да прелюбодействам заради вас? — попита тихо Арабела.
— Не, мадам, предлагам ви да прелюбодействате заради Англия, ако трябва — отговори й той.
— Англия, това сте вие — все така тихо рече тя. Острите черти на краля се озариха от лека усмивка.
— Да, така е, мадам, и се радвам, че сте го разбрали. Аз притежавам правото да раздавам живот и смърт в тази земя.
— И колко дълго ще трябва да играя тази игра, милорд?
— Най-много година. Не повече — обеща той.
— Година! — Тя въздъхна дълбоко, защото това й звучеше така, все едно трябваше да остане във Франция хиляда години. — Дъщеря ми… — поде тя, но не продължи.
— Лейди Маргарет Стюарт ще остане в Англия, мадам. Не искам нищо да ви пречи да ми служите добре, а детето ще ви направи уязвима. Ще живее в замъка и дори в детската стая заедно със сина ми Артър и бебето, което кралицата ще роди през есента. Ще бъде в безопасност и за нея ще се грижат добре. Не можете да я изпратите в „Грейфеър“, защото хората не бива да знаят, че той е ваш. Освен това баща й може да отиде да я потърси там, а съм сигурен, че не искате това, мадам.
— Но как ще обясните нейното присъствие в замъка, Ваше величество? — запита Арабела.
— Е, ще кажа, че съм съжалил малката племенница на шотландския крал, след като майка й е показала злия си нрав и е избягала във Франция — отговори Хенри Тюдор със смразяваща усмивка.
— Няма ли друг начин? — попита Арабела.
— Нима вие сама не казахте „всичко“, мадам?
— Но да ме разделите с детето ми е жестоко! — извика Арабела.
— Може би — съгласи се кралят, — но това ще ми осигури доброто ви поведение, мадам. Едва ли ще ме предадете, докато детето ви е в ръцете ми.