Не можеше да избяга от съдбата си, разбра Арабела. Щом искаше „Грейфеър“, трябваше да отиде във Франция. Кралят й го беше казал съвсем ясно. А без „Грейфеър“ тя щеше да остане бездомна. А при тези обстоятелства, как щеше да се грижи за Маргарет?
— Не излъгах Ваше величество, като ви казах, че съм без нито едно пени в джоба — каза тя. — Останали са ми само две сребърни монети и половин дузина медни. Ще ми трябват пари, за да замина утре сутринта. Вие бяхте достатъчно откровен. И аз ще бъда откровена с вас. Не искам да ви обидя, милорд, но хората говорят, че нямате много пари. Казвате, че не можете да бъдете разточителен, а очаквате от мен да пътувам до Франция, да живея във френския двор, да привлека мъже, които имат значение за политическия живот, и да се сдобия с полезна за Англия информация. А как ще ги привлека, сир, като нямам пари? Нямам и дрехи. Французойките са известни с това, че се обличат елегантно. Ще приличам на сиво, бедно врабче, изгубило се в двора, пълен с пауни. За да изкуша пауните, ще ми трябва подходящо оперение, сир.
— Хм — замисли се Хенри Тюдор, — не съм помислил за това, мадам. Наистина ли нямате други дрехи, освен тези, които са на гърба ви?
— Взех със себе си само една рокля, подходяща за вашия двор, сир, когато тръгнах на юг. А другите ми рокли не са подходящи за дълго пътуване.
— И защо така, мадам? Нима съпругът ви не беше щедър? — Кралят се беше замислил дълбоко. — Говори се, че шотландците са скъперници.
— Тевис Стюарт беше повече от щедър. Ваше величество, но аз сметнах, че щом се развеждам с него, не мога да взема нищо повече от онова, което ми е най-необходимо. Оставих дрехите и бижутата си в „Дънмор“. Взех само тази рокля и най-старите си дрехи.
Хенри Тюдор беше изненадан. Жените, в това число съпругата му и майка му, бяха известни като алчни и ненаситни същества. А ето че тази неземна красавица объркваше представите му. Още веднъж го бодна чувството на вина, но той го прогони, защото не би могъл да бъде добър крал, ако позволеше на съвестта да попречи на плановете му.
— Не бива да бъдете много богата, защото това ще накара хората да се запитат откъде идва богатството ви, мадам — замисли се на глас кралят. — И все пак, трябва да сте прилично облечена, признавам. Ще трябва да призная на кралицата всичко не само защото ще трябва да се грижим добре за детето ви, а и защото ще поискам помощта й по отношение на дрехите.
— Ще ми трябват дрехи и за моята камериерка, сир — каза Арабела, която се чувстваше по-смела. — Лона трябва да дойде с мен, защото нито една лейди, дори бедните, не пътува без камериерката си. Ще взема и няколко от въоръжените си мъже. Не мога да пътувам през чуждите земи без охрана. Моите хора не биха ме предали. Но за да ми останат верни, ще трябва да им доверя целта на пътуването си до Франция. Ако ги помоля, ще си осигуря завинаги мълчанието им.
Кралят кимна в знак на съгласие.
— Издръжка, облекло и хората ви — каза той, — това би трябвало да ви задоволи, нали?
— Ще ви трябват пари, за да взема и конете си, милорд — каза Арабела. — Не забравяйте, че ще трябва да изминем разстоянието от пристанището до Париж. Разбира се, мога да изпратя добичетата у дома си, но това ще се стори странно на мнозина. Освен това подозирам, че ще струва по-малко да взема конете си, отколкото да си купя нови във Франция.
— Наистина, така е — съгласи се Хенри Тюдор — Ще получите пари и за издръжка на конете си, мадам. Има ли още нещо?
— Остава въпроса за моите пари, сир — каза Арабела със сладък гласец.
— Ще ви ги донесе придворната дама, която ще дойде да вземе детето ви — каза кралят.
Арабела поклати глава.
— Не, Ваше величество, предпочитам да ги получа сега. Ако не ми изпратите достатъчно, няма да мога да възразя, защото няма да имам извинение за търсенето на нова аудиенция. — Тя не вярваше в щедростта на краля.
— Какво, мадам? Нима мислите, че съм скъперник!? — извика той ядосан.
— Трябва да бъда сигурна, че ще ми дадете достатъчно, Ваше величество — заинати се Арабела. — Ще отговарям не само за себе си, но също така за Лона и за хората си. Не мога да ги помоля да дойдат с мен в чужда страна, без да мога да им осигуря храна и подслон. Нали когато стигнем във Франция, ще трябва да намеря къде да живеем. Може да мине известно време, преди да привлека подходящ ухажор. Но той може и да не бъде щедър към мен, така че да си плащам сама подслона и храната. — Тя се усмихна дяволито. — Мъжете, които притежават богатство и власт невинаги са щедри. Шотландците не притежават монопол върху скъперничеството, нали, Ваше величество?