Хенри Тюдор остро изгледа красивата жена, която стоеше пред него. Дали не му се присмиваше? До този момент не я беше смятал за особено умна, но се оказваше, че не може да спори с нея. Отиде до бюрото, издърпа едно от чекмеджетата и извади кесия с монети. Претегли я на ръка и й я подаде. Арабела я развърза, преброи монетите и я върна на краля.
— Не е достатъчно — каза тя безцеремонно.
Очите на Хенри Тюдор хвърляха мълнии.
— Мадам, вие ще ме направите просяк — рязко рече той.
— Нима искате да умра от глад още преди да съм започнала да ви служа, сир? Мършавата жена не е съблазнителна. Чувала съм, че французите харесват жените, които са приятни и за окото — смело продължи тя.
Той още веднъж пъхна ръка в чекмеджето и извади по-голяма кесия, в която монетите приятно дрънкаха. Арабела я взе, изсипа съдържанието й на масата, бързо преброи монетите и каза:
— Ще ми трябва и кесия със сребърни монети, а и една с медни — каза тя. Прибра жълтиците в кесията, а кралят, който се беше отказал да спори с нея, й подаде още две кесии.
— Сега доволна ли сте, мадам? — запита я остро.
Арабела внимателно прибра кесиите на сигурно място и се усмихна на краля.
— Ще трябва да внимавам монетите да не звънят, докато минавам през преддверието и ви проклинам, сир.
— Защо имам чувството, мадам, че тази част от играта най-много ви допада? — попита я той.
— Колко сте проницателен, Ваше величество — каза Арабела с равен тон.
— Работата е приключена, мадам — каза кралят.
Арабела направи реверанс, но после попита:
— Да започвам ли вече да плача и проклинам, сир?
Хенри Тюдор кимна, а после подскочи от изненада, като чу пронизителния писък, който тя нададе.
— Оооо, това не е честно, Ваше величество! Оооо! Къде да отида? Какво да правя? Как ще нахраня малката си дъщеря? — викаше Арабела и плачеше неудържимо.
— Трябваше да помислите затова, преди да напуснете съпруга си, мадам. Ако сте умна, ще се върнете в Шотландия и ще помолите съпруга си да ви вземе пак. А ако той не ви иска, може поне да се погрижи за дъщеря си — каза кралят достатъчно високо, за да го чуят в предната стая — Каквото посееш, това ще пожънеш, нали знаете?
— Никога! — викаше високо Арабела. — Никога няма да се върна при онзи варварин! Милост, Ваше величество! Върнете ми „Грейфеър“.
— Да дам гранична крепост на жена? — викаше гръмогласно кралят и гласът му ечеше в предната стая. — Сигурно ми се подигравате, мадам. Ха-ха! Ха-ха! Жена да защитава гранична крепост?! Каква глупост! Вън, мадам! Излезте веднага! — Кралят отиде до вратата, разтвори я широко само с един замах като принуди онези, които подслушваха, да отскочат встрани. Хенри Тюдор едва се сдържа да не се засмее. Смехът му щеше да предизвика истинска тревога сред клюкарите, защото той беше известен като човек, който рядко се смее. — Върнете се в Шотландия, където ви е мястото, мадам, и вземете детето със себе си. „Грейфеър“ не е вече ваш дом. Тръгвайте!
Арабела се забави на прага достатъчно дълго, за да могат да видят хората колко много страда от отказа на краля. Светлината, която струеше от високите прозорци, се отразяваше от необикновената й коса. Изглеждаше изключително красива, много крехка и болезнено уязвима. Тя се обърна, за да погледне краля за последен път, и извика:
— Няма да се върна в Шотландия! Няма! Не можете да ме принудите!
И тя избухна в ридания и плака, докато не излезе от преддверието. Тълпата изненадани джентълмени й правеше път и я гледаше съчувствено. Докато вървеше, Арабела си мислеше, че трябва да побърза. Ако не успееше да излезе бързо, щеше да избухне в смях. Вече беше зърнала сър Джаспър Кийн, на чието красиво лице имаше самодоволна, победоносна усмивка. Тя видя, че той е започнал да остарява, а лицето му да загрубява. С годините щеше да напълнее и да се обезформи. Какво ли въобще беше харесвала у него? Какво ли беше видяла Роуина в него? Беше стигнала до вратата, когато се сети за нещо. Обърна се за последен път и извика:
— Дяволите да ви вземат, Хенри Тюдор! Проклет да сте, проклет да си и ти, сър Джаспър Кийн! — После изгледа останалите хора в стаята и каза с ясен, чист глас: — Каква помощ търсите, джентълмени, от този крал, който вие сте издигнали на трона и който ограбва бедните, беззащитни жени? — По бузите й се стичаха сълзи, които предизвикаха съчувствието на мнозина. — Какво ще правя сега? — прошепна тя. Обърна се и излезе.