Докато вървеше през двора, си мислеше, че е свършила добре работата. Мълвата щеше бързо да се разнесе. За това щеше да допринесе и сър Джаспър, който, за да си придаде по-голяма важност, щеше да украси историята. Жалко, че на жените не се разрешаваше да играят в театъра. От нея щеше да излезе добра актриса, беше убедена в това. Арабела се качи на коня и се отдалечи от Шийн в бърз тръс. Когато се върна в манастира тя събра хората си в овощната градина, където никой нямаше да чуе разговора им, и им разказа за срещата си с краля. Фицуотър беше много ядосан.
— Крал или не, Хенри Тюдор е сбъркал, като е поискал това от вас, милейди!
Мъжете тихо мърмореха, което показваше, че са съгласни с Фицуотър. Арабела вдигна ръка, за да ги накара да утихнат.
— Какъв друг избор имам, Фицуотър? Никакъв, добре знаете това.
— А какво би могъл да направи кралят, ако просто се върнете у дома и започнете да защитавате крепостта? Може ли да я превземе със сила? — попита Фицуотър.
Арабела поклати глава.
— Аз не съм предателка, приятелю, нито пък вие сте такива. Да се противопоставиш на краля, е измяна. Нямаме друг избор, освен да се подчиним на волята му. Искам да ме придружат до Франция Лона, Фицуотър и шестима от мъжете. Останалите ще се върнат у дома и ще уверят другите, че не съм ги изоставила. Не бива обаче да им казвате истината. Роуън Фицуотър ще стои начело на всички. Кралят ще се погрижи за всички вас, защото ще се преструва, че е конфискувал крепостта. Решете вие кой ще дойде с мен. Не искам да ме придружават мъже, които имат семейства, защото ще отсъстваме цяла година.
Тя тръгна да се разхожда из овощната градина, за да потисне мъката, която изпитваше заради предстоящата раздяла с дъщеря си. Може би беше сбъркала, като беше взела Маргарет със себе си в Англия. Може би трябваше първо да си върне правата над „Грейфеър“, а после да се върне в Шотландия, за да вземе Маргарет. Беше отделила Маргарет от баща й, от баба й и дядо й, от родната й земя. А сега кралят отнемаше на Маргарет и майка й. Ще я настанят в непозната детска стая, сама, за нея ще се грижат хора, които тя не познава. Ами ако заплаче през нощта? Кой ще я утеши? Изведнъж Арабела осъзна, че плаче и че по бузите й се стичат горещи сълзи.
— О, Пресвета Дево! — шепнеше тя. — Какво направих?
— Крайно време беше да си зададете този въпрос, милейди — каза Лона. — С Маргарет всичко ще бъде наред. Тя е здраво дете и обича приключенията също като родителите си. Запомнете думите ми, милейди, тя ще се радва да живее в кралската детска стая, кралицата ще се погрижи за нея.
— Как разбра, че плача заради Маргарет? — запита Арабела, без да съжалява, че са прозрели толкова лесно в душата й.
— „Грейфеър“ отново е наш, Бела, значи не плачеш за него. А за графа плачеш нощем, когато мислиш, че спя и не мога да те чуя — каза Лона. — Значи плачеш за детето. Въпреки че не си добра съпруга, ти си добра майка. Бела.
— Какво искаш да кажеш с това, че не съм добра съпруга? — попита Арабела ядосана от правдивите думи на Лона. — Как се осмеляваш да ми говориш така!
— Вярно е, че ти си господарката на „Грейфеър“, а аз — само едно от момичетата на Фицуотър, Бела, но разликата в положението не намалява приятелските ни чувства, нали? Винаги съм била откровена с теб и винаги ще бъда. Графът много те обичаше, но ти винаги поставяше „Грейфеър“ на първо място, смяташе го за по-важен дори от желанията на сърцето си. Мисля, че съжаляваш и че вече се питаш дали си постъпила правилно. Твоята проклета гордост ще те накара да отидеш чак във Франция, а само Господ знае какво ни чака там. Само ако можеше да преглътнеш гордостта си и да се върнеш в Шотландия… Знам, че графът ще ти прости. Ако се сърдиш, че ти говоря така, върни ме у дома, но аз не мога повече да мълча.
Арабела беше замръзнала на място. Беше изненадана от думите на Лона. В тях имаше частица истина и Арабела го знаеше. Но в някои неща Лона грешеше. Тя не можеше да разбере какво я свързва с „Грейфеър“.
— Няма да те изпратя у дома, Лона — каза тя тихо на приятелката си. — Думите ти ми причиняват болка, но аз не искам да лъжеш, за да ми доставиш удоволствие. Твоето приятелство е много ценно за мен, дори да не можем да постигнем съгласие по този въпрос.
— Обичаш ли графа? — попита Лона.
— Да, мисля, че да, макар да се опитвам сама себе си да убедя в противното. Обаче няма връщане назад, Лона. Избий си всички подобни мисли от главата. Трябва да ти кажа, че Стюартите са по-горди и от мен. Аз нанесох смъртоносен удар върху гордостта на Тевис Стюарт и съм сигурна, че никога няма да ми прости.