— Елате в покоите на кралицата утре сутринта след литургията, сър Джаспър — каза кралят, — и ще бъдете представен на годеницата си и на нейната овдовяла майка.
— Благодаря ви, господарю — отговори сър Джаспър Кийн.
— И бъдете готов веднага след това да заминете за „Грейфеър“ — каза кралят. — Ще ви е необходима около седмица, за да стигнете там в компанията на дамите. Предполагам, че не сте свикнали да пътувате толкова бавно, но това ще ви даде време да се опознаете с лейди Роуина и нейната дъщеря. По-добре ще бъде, ако тръгнете утре, преди да са започнали есенните дъждове. На дамите няма да се хареса пътуването под проливния дъжд.
— Ще се постарая да направя пътуването лесно и приятно за дамите, господарю — отговори сър Джаспър и дари краля с топла усмивка.
На сутринта сър Джаспър стана рано, за да посети литургията с единствената цел да види бъдещата си съпруга, за която знаеше, че ще присъства там. Те сигурно бяха сред свитата на кралицата, но всичко, което той успя да види, бяха гърбовете и тиловете на нейните придружители. Едва когато кралицата излезе от параклиса заедно с придворните си дами, сър Джаспър успя да види малкото момиче със светлата коса — единственото дете, освен принца. Значи тази щеше да бъде неговата годеница, но не можеше да каже коя от дамите е нейна майка. Той изчака дискретно още няколко минути и се отправи към покоите на кралицата, където беше незабавно въведен. Сър Джаспър се поклони елегантно на кралица Ан и учтиво й целуна ръка, като прошепна:
— Мадам.
— Дошли сте, за да ви представя на скъпата си братовчедка, лейди Роуина, и нейната дъщеря, Арабела, която кралят избра за ваша бъдеща невеста, нали? Добре дошли — каза кралицата.
— Поласкан съм от честта, която ми оказвате, като се каните да ме сродите със собственото си семейство, кралице моя — отговори сър Джаспър.
— Колко изискано се изразявате — отговори му кралицата. — Е, може би, освен добър войник, за какъвто ви смята кралят, сте и добър ухажор. Радвам се да узная, че съпругът на Арабела ще си служи еднакво добре с красивите думи и с острия меч, сър Джаспър, но предполагам, че нямате търпение да се запознаете с бъдещата си годеница. Ела тук, мило дете, за да те представя на сър Джаспър Кийн. Ти също, Роуина, защото съм сигурна, че искаш да се запознаеш с бъдещия си зет.
Майка и дъщеря пристъпиха напред и се поклониха учтиво на сър Джаспър Кийн. Разгледана отблизо, бъдещата му годеница се оказа истинска красавица, макар толкова светла коса да не му беше по вкуса. Никога не беше харесвал бледите жени. Майката обаче беше друго нещо. Нейната коса с цвят на пшеница беше прекрасна. Закръглените й гърди бяха очарователни и възбуждащи, докато детето все още нямаше такива. Като гледаше майката, той почувства познатото стягане на плътта. Долните му части бяха готови да изразят интереса, който красивото му лице, разбира се, никога нямаше да издаде.
— Поласкан съм от честта, лейди Арабела, че вие ме смятате за ваш годеник и бъдещ съпруг — каза той спокойно, като взе ръката на детето и я целуна.
Сърцето й заби силно, а бузите й пламнаха в розово, когато срещна погледа му. Той със сигурност беше най-красивият мъж, който някога беше виждала. Нямаше никаква представа какво трябва да каже и се почувства ужасно глупаво, когато той пусна ръката й.
— Моя лейди Роуина. — И ръката на лейди Грей беше удостоена с целувка.
„Боже мой, ще припадна!“ — помисли си Роуина Грей, едновременно ужасена и развълнувана от реакцията си към този мъж. Той беше събудил у нея чувства, които тя смяташе, че са погребани заедно с Хенри. А ето, че вече чувстваше влагата между бедрата си.
— Благодарна съм ви, господарю мой, че дойдохте, за да ни спасите — каза тя с далеч по-голямо спокойствие от онова, което изпитваше.
Що за жена е тя, след като си мисли подобни неща за мъжа, който ще бъде съпруг на дъщеря й? Нека Господ й прости! Никой друг нямаше да разбере какви са мислите й, защото тя положи големи усилия да ги скрие. Но сър Джаспър Кийн ги видя стаени дълбоко в светлосините очи на Роуина. Млада вдовица, почти измърка от удоволствие той, млада вдовица беше, гореща, узряла и готова за него. Майка и дъщеря, негови, ако пожелае да ги вземе. Никога не беше имал и двете — и майката, и дъщерята. Такова нещо не му се беше случвало. Мисълта беше почти непоносимо възбуждаща. Той беше благодарен на Бога, че дрехите скриваха състоянието, в което се намираше членът му. Защото той можеше, съвсем ясно, да си представи цялата сцена. Странно, но бъдещата му невеста беше тази, която го спаси.