— Мадам… — Арабела загуби дар слово. Като се опита да проговори, избухна в ридания.
— О, Господи! — възкликна кралицата. — Не исках да ви разтревожа, лейди Грей. Просто се опитвах да ви помогна.
Арабела бързо успя да овладее емоциите си, защото не искаше да обиди кралицата.
— Мадам, аз наистина съм ви задължена за любезността. Плача, защото ми е трудно да се разделя с малката си дъщеричка.
— О, разбира се — каза кралицата, а очите й се напълниха със сълзи, защото изпитваше съчувствие към лейди Грей. — И аз мразя летните месеци, когато ние пътуваме из страната и се налага да оставя сина си на грижите на други хора.
Влезе Лона, която носеше детето на ръце. Маргарет беше напълно будна и като че ли нащрек.
— О, какво красиво малко момиченце! — извика кралицата. Ръката й погали корема й. — Макар да знам, че трябва да дам на Англия още синове, надявам се детето да бъде момиченце.
Лона позна кралицата и очите й се разтвориха широко от изненада. Тя обаче прояви благоразумие и остана мълчалива.
— Маргарет — каза Арабела, като взе детето от ръцете на Лона, — трябва да замина за известно време. Ти ще останеш с тази мила дама. Тя има момченце, което е на твоите години, а скоро ще роди и още едно бебе.
Маргарет погледна кралицата, която мило й се усмихна.
— Дамата е много хубава — каза Маргарет. — А мога ли да си взема котенцето?
— О, Маргарет, наистина не знам — отговори Арабела.
— Разбира се, че можеш да си вземеш и котенцето — каза кралицата и отново се усмихна.
Арабела кимна, а Лона изтича да донесе малкото сиво котенце, което имаше две бели предни лапички и което сестра Мери Бийд беше подарила на Маргарет.
— Пусни ме долу — каза Маргарет и неспокойно се размърда.
— Нима не може да те прегърна и целуна за сбогом? — засмя се Арабела и целуна розовата бузка на детето.
— Долу! — заповяда Маргарет.
Кралицата се засмя.
— Мисля, че прилича на майка си.
— А също така и на баща си — каза Арабела. — Мисля, че тя много повече прилича на шотландците — добави тя и неохотно пусна Маргарет на пода.
Лона се върна и й подаде котенцето. Маргарет доверчиво хвана кралицата за ръката, вдигна поглед към нея и каза:
— Да тръгваме!
— Кажи сбогом на майка си, лейди Маргарет Стюарт — каза кралицата мило, но същевременно твърдо.
Маргарет се обърна и направи реверанс на майка си.
— Довиждане, мамо — каза тя весело, — аз ще отида с хубавата дама.
Арабела коленичи пред дъщеря си.
— Трябва да се обръщаш към хубавата дама с „Ваше величество“, Маргарет.
— Ваше величество — повтори като папагал Маргарет.
— Така е добре — каза Арабела и обгърна с длани лицето й. — Обичам те, детето ми. Не го забравяй, не забравяй и мен. Ще дойда да те взема и двете ще се върнем у дома, в „Грейфеър“. Господ да те пази, Маргарет. — И Арабела целуна, за последен път, дъщеря си.
Маргарет се усмихна.
— Довиждане, мамо — каза тя отново, обърна се и излезе с кралицата, без да се обърне нито веднъж назад.
Арабела остана на колене, с разбито сърце. Лона обаче каза с тон, който не търпеше възражение.
— Децата, които знаят, че са обичани, винаги правят така. Никога не се страхуват от раздялата или от новите неща. С нея всичко ще бъде наред, Бела. Представи си, кралицата сама дойде, за да вземе Маргарет! Тя е велика, но добра жена, нашата кралица.
Глава 17
Франция. Нейните брегове ясно се виждаха, макар зората едва да беше изгряла. Арабела гледаше и не вярваше на очите си. Едва вчера беше в Англия. За по-малко от ден бяха стигнали в Кале, подпомогнати от ясно небе и попътен вятър. Оттук щяха да заминат за Париж. Въпреки че бяха взели конете си, Арабела мислеше да купи карета и коне, които да я теглят. Щеше да играе ролята на бедна изгнаничка, но щеше да го прави с елегантност и грация, които французите щяха да оценят. Макар да говореше отлично френски, Арабела не можеше сама да се пазари за конете. Но капитанът на кораба имаше зет, който можеше да им бъде от полза. Когато стигнаха на брега, те тръгнаха към хана „Шестимата господа“, чийто стопанин беше въпросният джентълмен. Хората на Арабела бяха облечени добре, а всичките им принадлежности бяха излъскани до блясък. Когато спряха пред хана, хората вътре веднага разбраха, че са благородници, и побързаха да им помогнат да слязат от конете си.