— Бон! Барбе.
— Лона — каза Лона, като на свой ред сложи ръка на гърди. После посочи към двамата мъже и добави. — Уил, Джон.
— Уил, Джон — повтори готвачката и се усмихна на двамата мъже.
— Очевидно, няма да имам думата по въпроса — каза Арабела и се засмя. — Надявам се, че готви вкусно и ще имаме и друга полза от нея, освен тази, че ще научите някои френски думи.
— Вероятно може да готви — намеси се Фицуотър. — Досега собственикът за нищо не ни е излъгал.
— И колко трябва да й плащам? — запита се на глас Арабела.
— За това ще се погрижа аз — каза Фицуотър. — Ще разбера дали ще живеят тук. Ако искат, могат да спят в стаята до кухнята. Стената, в която е издълбана камината, е обща за двете стаи, така че ще им бъде топло през зимата.
Арабела кимна и остави всичко на Фицуотър, благодарна, че има при себе си човек, който истински се грижи за нея. Без него, щеше много пъти да изпада в затруднение и да се чуди дълго време за всяко нещо. Но Фицуотър, за разлика от нея, явно познаваше и света зад стените на „Грейфеър“.
След ден-два ще трябва да обмисли плана си как да се представи на френския двор. Кралят на Франция, Шарл VIII, беше само на деветнайсет години, но управляваше страната вече шест години, откакто баща му беше умрял. Тъй като интелектът му не беше блестящ, баща му беше определил за регент по-възрастната му сестра, Ан, която беше омъжена за Пиер дьо Бурбон. Шарл VIII имаше братовчед, който беше вероятен наследник на престола, Луи, дук Орлеански.
Двамата не се обичаха. Луи беше влюбен в Ан и не криеше това. Ан, за която дългът и честта стояха над всичко, беше наредила да арестуват Орлеанския дук. В момента Шарл VIII живееше в Париж, в замъка „Валоа“. Но когато времето се затоплеше още повече, щеше да се премести в любимия си дом, замъка в Амбоаз. Тъй като не познаваше протокола на френския двор, Арабела проклинаше Хенри Тюдор. Как, по дяволите, щеше да навлезе в живота на двора, като дори не знаеше как да се представи? А ако не измислеше нещо, нямаше да бъде от полза за английския крал и щеше да загуби „Грейфеър“ завинаги. Проблемът се разреши с пристигането на едно писмо. Изненадана, защото не познаваше никого във Франция, Арабела счупи печата и разгъна пергамента. Очите й бързо пробягаха по редовете и я заля чувство на облекчение.
„Мадам, разбрах, че още една жертва на Хенри Тюдор и на неговата алчност е пристигнала в Париж. Ще бъда много щастлив, ако ме удостоите с честта да присъствате на събирането, което крал Шарл организира в нощта на двайсет и четвърти в замъка «Валоа». Ще изпратя каретата си в четири часа.“
Писмото беше подписано: „Антъни Вардън“.
— От кого е? — попита Фицуотър.
— Лорд Вардън — отговори Арабела. Не бяха необходими повече обяснения, защото Фицуотър знаеше кой е Антъни Вардън. — Ще изпрати каретата си в четири часа. Ще присъствам на събиране в замъка „Валоа“ на двайсет и четвърти.
Фицуотър само кимна и продължи да лъска сабята си, но Лона започна да вдига врява.
— Но това е само след три дни, милейди! Не мога да преправя някоя от роклите на кралицата за толкова кратко време!
— Лона — предупреди я не особено строго Арабела. Лона погледна към Авис, която миеше пода, и вдигна рамене.
— Тя не разбира какво казвам, милейди. Нали не знае английски. Моят френски е далеч по-добър. Тази кучка легна вече с четирима от мъжете и е хвърлила око на Фъргюс. Но само да посмее да предприеме нещо, ще й издера очите!
Арабела се засмя, но Фицуотър я предупреди:
— Никога не приемай нещо за дадено, момиче. Ами ако на вратата подслушва някой, който разбира английски? Нали ще се запита защо, при тези обстоятелства, кралицата е проявила щедрост към нашата господарка. За в бъдеще бъди по-внимателна, дъще.
— Кралицата прояви щедрост, защото се чувстваше виновна — отговори остро Лона. — Но въпреки това друг път ще бъда по-внимателна, татко.
Арабела беше готова, когато на двайсет и четвърти каретата на лорд Вардън пристигна. Кралицата й беше дала от най-хубавите си рокли, като внимателно беше подбрала цветовете, които най-добре подчертават красотата й. Тъй като кралицата беше малко по-висока и малко по-пълна от Арабела, се бяха наложили промени, които сръчната Лона беше направила умело. Роклята, която Арабела беше облякла тази вечер, беше с цвета на ясното синьо небе, разголваше раменете й и голяма част от гърдите й. В плата имаше втъкана нишка, която беше с цвета на косата й. Бижутата, които щеше да носи, не бяха много. Тоалетът се допълваше от чифт кожени ръкавици с цвят на слонова кост, украсени с перли.