— Той като че ли е ужасен човек — каза Арабела.
— Не, не е — увери я лорд Вардън — Той е очарователен, остроумен и изненадващо мил, но се отегчава лесно.
— И вие очаквате, че ще успея да го заинтригувам дотолкова, че да мисли непрекъснато за мен? Милорд, мисля, че ще разочаровам всички ви. Щом елегантните и остроумни красавици на френския двор не могат да задържат интереса му за дълго, как, за Бога, бих успяла аз?
— Мила мадам — каза лордът, — нима нямате представа колко сте красива и как бихте могли да използвате красотата си, за да въздействате на мъжете? — засмя се той. — Ако наистина сте толкова неопитна, аз ще ви посъветвам. С прости думи, но съвсем искрено, отклонявайте всички непочтени предложения, докато той най-после ви предложи стабилна връзка. Просто бъдете това, което сте, и ще постигнете много, убеден съм.
Изведнъж каретата спря.
— Нали няма да ме изоставите? — Арабела беше започнала да изпитва паника.
— Ще бъда до вас, мила моя, макар да знам, че поведението ми ще разочарова мнозина, които ще пожелаят да ви съблазнят още тази вечер. Още в самото начало ще трябва да им дам да разберат, че не сме любовници, макар да съжалявам, че е така. Че съм просто съотечественик, който изпитва съчувствие към вас.
Икономът вече им отваряше вратата. Бяха заобиколени от огромен брой карети и множество елегантно облечени хора. Лорд Вардън предложи ръката си на Арабела и двамата си запробиваха път през тълпата. Той непрекъснато кимаше и правеше леки поклони. Явно имаше много приятели и познати в това сборище. Щом като забележеха красавицата, която той водеше, очите на всички блясваха, а после погледът им ставаше замислен.
— Ето го и регента, дукеса дьо Бурбон — прошепна съвсем тихо той в ухото на Арабела, като леко наклони глава вдясно. — Бъдете смела, мила моя, защото сега ще ви представя на нея. — Двамата спряха пред дукесата, той се поклони, а Арабела направи реверанс. — Добър вечер, дукесо — каза лорд Вардън. — Мога ли да ви представя своята съотечественичка, която също е в изгнание, лейди Арабела Грей?
— По своя собствена воля ли напуснахте Англия, мадам? — запита я дукесата.
— Напуснах Англия, защото онзи нещастник, който се нарича крал, ме лиши от собственост. Аз вече нямам дом, мадам. И всичко, защото съм просто жена. Каза, че сама жена не можела да защитава гранична крепост. И ми я открадна — каза Арабела с глас, изпълнен с горчивина.
— И не ви даде в замяна нищо, така ли? Някаква друга собственост? — попита Ан дьо Бурбон.
— Не, мадам — каза Арабела, — не ми даде нищо в замяна, защото моето семейство, на което аз съм последният жив представител, беше предано на крал Ричард.
— Ах! — възкликна дукесата, с което показа, че много добре разбира всичко. — Така правят всички крале, отмъщават си без причина на семействата, които са били верни на техния съперник. Желая ви по-добър късмет тук, във Франция.
Тя се обърна, за да поздрави и други от новодошлите, а после излезе в градината, без да им обърне повече внимание.
— Не е красавица — каза Арабела по адрес на Ан Бю, — но е извънредно елегантна.
— Прилича повече на майка си — каза лорд Вардън, — но има дебел врат и голям нос, които са характерни за рода Валоа. За щастие, умее да се облича, също като майка си.
— А как изглежда крал Шарл? — Арабела се огледа с надеждата да разпознае френския крал.
Лорд Вардън се засмя.
— Шарл? Ето там, мила, ей там. Момчето с огненочервената коса. Това е кралят.
— Това хилаво, недорасло хлапе! — Арабела беше повече от изненадана, защото в краля нямаше нищо кралско. Беше нисък, а краката му бяха прекалено дълги и слаби, поради което той приличаше на паяк. Главата беше прекалено голяма за хилавото му тяло, очите му бяха изпъкнали и леко кривогледи, което създаваше впечатлението, че умът на притежателя им не е съвсем в ред. Имаше месест и дълъг орлов нос, който, още малко, и щеше да докосне горната му устна. Устата му беше широка, а устните — плътни. Брадичката му беше кръгла, с дълбока трапчинка. — Господи, сър, кажете ми какви са добрите качества на този крал, защото той е най-грозният човек, когото съм виждала! — прошепна Арабела.
— Той няма много добри качества — каза Антъни Вардън, като с мъка потисна смеха си. Лейди Грей наистина беше много пряма. — Кралят обикновено е нервен. Упорит е и действа прибързано. Но е много любвеобилен и обича всичките си приближени. Ето, че дук Дьо Ламбер тъкмо влиза в градината. Трябва да направим така, че да се представим на краля по едно и също време с него, за да може той да ви види — каза лорд Вардън, изведнъж станал много сериозен.