Арабела се обърна. Неочаквано стана нервна и сърцето й заби по-бързо. Джентълменът, посочен от лорд Вардън беше висок и извънредно елегантно облечен. Имаше бяла кожа и тъмна коса. На всеки от пръстите му имаше пръстен беше подстриган късо и гладко обръснат.
Арабела все още гледаше към дук Дьо Ламбер, когато лорд Вардън я избута и накара да застане пред краля. Тя почти подскочи от изненада, като го чу да казва.
— Ваше величество, искам да ви представя една своя съотечественичка, която, също като мен, е била принудена да напусне родината си. Лейди Арабела Грей.
Тя се опомни и направи дълбок реверанс.
Кралят каза, а гласът му беше много приятен, за разлика от външността му:
— Поздравявам ви с добре дошли във Франция, мадам. — Той протегна ръка и повдигна лицето й, за да го разгледа по-добре. — За Бога Антъни, тя е толкова красива, колкото аз съм грозен — добави той и се засмя горчиво, след което се обърна към дук Дьо Ламбер: — Нали е прекрасна, Адриен? Дори вие, които колекционирате красиви жени, както някои колекционират пеперуди, трябва да признаете, че тя е извънредно красива.
Арабела се изчерви, за голяма изненада на краля.
— И, освен това, е скромна, тази прекрасна английска роза. Колко очарователно, че на света все още има жени, които се изчервяват нали? Е, Адриен, какво мислиш за нея?
Неговите очи бяха сини като морския лазур. Той погледна право в нейните, а тя отново се изчерви.
— Тя наистина е рядка красавица, Ваше величество — каза тихо Адриен Морло.
— Трябва да се пазите от този мъж — игриво я предупреди кралят. — Той много обича да съблазнява красиви жени.
— Само красиви жени ли, господарю? — каза Арабела, а кралят се засмя от сърце.
— Ах, тази прекрасна английска розичка имала бодли! — Той като че ли одобряваше думите й.
— Нима всички рози нямат бодли, господарю? — попита дук Дьо Ламбер, но не можа да прикрие интереса си към Арабела, която отново погледна. — Омъжена ли сте, мадам?
— Бях, мосю — отговори тя, но не даде повече обяснения. Той щеше да заключи, че не е девица, следователно би било лесно да я спечели.
— Трябва да ви предупредя, мосю — каза уж на шега лорд Вардън, — че лейди Грей е не само моя съотечественичка, но и моя далечна роднина. Затова тази вечер ще трябва да потърсите друга жена, която да съблазните.
— Тони, мили — отговори Арабела, сложила ръка на рамото на лорд Вардън, — не се тревожи напразно. Досега винаги съм успявала да запазя добродетелността си. Сигурна съм, че мосю Дьо Ламбер прави разлика между добродетелните жени и онези с разпуснато поведение.
— Това означавали, че не познавате страстта, мадам? — попита я дукът.
Арабела отново се изчерви.
— Милорд! — възкликна тя, шокирана от неизказаното му предположение.
Дук Дьо Ламбер се засмя.
— Да, вие сте страстна жена, мадам, мога да видя това — каза той.
— Адриен — намеси се кралят, — вие сте непоправим. Моят изповедник казва, че присъствието ви се отразява пагубно на душата ми.
— Глупости, господарю, всички знаем, че вие сте предан на годеницата си. Та нали вашата вярност служи за пример на всички ни!
— Но не и на теб, скъпи приятелю! — засмя се кралят, а после се обърна към Арабела и лорд Вардън: — Надявам се, че ще бъдете щастлива във Франция, мадам — каза той и се изгуби в тълпата гости, придружен от дук Дьо Ламбер. Когато се отдалечиха достатъчно, кралят каза: — Начинът, по който я гледаше, Адриен, те издаде. Видях, че се интересуваш от нея.
— Мислите ли, че наистина е добродетелна, господарю, или просто позира? — запита се на глас дукът. — Както и да е, тя ме заинтригува. Колкото и време да ми струва, ще направя тази прекрасна английска роза, както я наричате вие, моя.
Сигурен съм, че тази прекрасна вдовица има нужда някой да я утеши.
— Тя не е вдовица — каза тихо кралят.
— Какво?!
— Адриен, нали ти най-добре от всички знаеш, че в кралството ми не може да се случи нищо, без аз да го узная. В момента ме устройва това, че сестра ми и зет ми управляват от мое име, но много скоро сам ще се заема с отговорностите си. Аз съм много, извънредно добре информиран. Мадам Грей се е развела със съпруга си, шотландски граф, за да се опита да си върне собствеността, която останала на английска земя. Крал Хенри откраднал крепостта и земята й и тя избягала във Франция. Детето си оставила на грижите на короната, защото не можела повече да се грижи за него. Съпругът й не я искал повече след случилото се, а детето нямало значение за него, защото е момиче. Кралицата се съжалила над малкото момиченце и го прибрала в детската стая на кралския замък. Мадам Грей е наела малка къща до реката. Средствата й за препитание са оскъдни. Да, тя има нужда от друг съпруг или поне благородник, който да я закриля и издържа. Освен красотата си, тя няма нищо, което би я направило добра партия за женитба. А вие знаете, че красотата не е достатъчна за сключването на брак. Английската розичка няма да успее да си намери съпруг сред нашите благородници. Може обаче да оплете в мрежите си богат търговец, който иска да има красива жена от благородно потекло. Наистина ще е жалко такава красота да се похаби от някой дебел буржоа.