— Човек може и да повярва, че ме окуражавате да я ухажвам, господарю — каза дяволито дук Дьо Ламбер.
— Ха-ха! — Смехът на краля прозвуча остро. — Ти нямаш нужда от моето окуражаване, приятелю.
— Какъв е този мъж, който е позволил на такава красавица като нея да му се изплъзне? — зачуди се дук Дьо Ламбер.
Кралят сви рамене.
— Това няма значение, приятелю. Това, което той е загубил, може да се окаже твоят късмет.
В следващите няколко седмици стана повече от ясно, че няма да е лесно да бъде съблазнена добродетелната Арабела. Отначало всички вярваха, че лорд Вардън е неин любовник, но той самият бързо опроверга слуховете.
Кралят се премести в замъка „Амбоаз“, неговата любима лятна резиденция, и целият двор, включително и Арабела, го последва. Лорд Вардън предложи да живеят под един и същи покрив. Арабела се съгласи. Лорд Вардън плащаше за квартирата, а Арабела взе със себе си слугите си, които да се грижат за общото им домакинство. Това, че беше прекарала известно време в двора на крал Джеймс, и помогна бързо да усвои дворцовите маниери. Интелектът й, наблюдателното й око и острият й език скоро й спечелиха репутацията на умна и странна жена. Но красотата й беше тази, която привличаше мъжете. Мадам Грей представляваше предизвикателство, на което не можеше да устои нито един мъж. Защото беше добродетелна жена.
Благородниците се обзалагаха относно това, дали мадам Грей ще се поддаде на страстта и съблазънта и за това, кой ще бъде първият, който ще успее да надвие очарователните й, но глупави, задръжки. Разбира се, дук Дьо Ламбер беше сред онези, които имаха най-големи шансове да успеят, макар досега да не беше успял дори да привлече вниманието на Арабела. Никога преди Адриен Морло не беше претърпявал поражение. А сега не беше успял да си открадне дори една целувка от въпросната дама. Всъщност никой още не беше успял. Целият двор беше очарован от тази загадка и наблюдаваше опитите на благородниците да спечелят благоволението на мадам Грей. Тази игра беше много по-интересна от това, кой ще управлява Англия и какво ще предприемат англичаните срещу Франция. Дали мадам Грей щеше най-накрая да отстъпи? Дали и дук Дьо Ламбер няма да се умори и отегчи от преследването на добродетелната дама, както другите й ухажори? Нима въпросът за реколтата на северните области можеше да се сравни с това?! Ах, играта беше наистина очарователна!
Глава 18
— Какво искаш да кажеш с това, че е заминала? — Погледът на граф Дънмор беше твърд като стомана. — Къде е Арабела?
Очите на Марджъри Флеминг се напълниха със сълзи.
— Тя те напусна, Тевис — повтори тя отново. — Разведе се с теб и се върна в Англия.
— Развела се е с мен?! — Челюстта му увисна от изненада.
— Това момиче беше непрекъснат извор на неприятности — мрачно подметна Доналд Флеминг.
Тевис Стюарт удари толкова силно брат си с юмрук, че той политна.
— Затвори си устата, Доналд! — изръмжа заплашително. — Искам да знам цялата истина! — Отново се обърна към лейди Марджъри. — Мамо?
— Вината е изцяло твоя — поде тя.
— Моя?! — Графът придоби силно измъчен вид.
— Да, твоя е! — Вече ядосана, лейди Марджъри започна да крещи на сина си. — Ти не й помогна в опитите й да възвърне дома си, Тевис. Как ще се чувстваш, ако някой ти отнеме „Дънмор“?
— Кралят писа на английския крал — каза той в опит да се защити.
— Да, но след като Арабела отиде сама в Единбург, за да го помоли за помощ. Тя чувстваше, че теб не те е грижа. Всичко друго беше по-важно за теб от това да помогнеш на Арабела.
— Но защо се е развела с мен? — попита той, все още озадачен.
— След като ти не й помогна, глупако, към кого другиго можеше да се обърне тя, освен към племенника ти? Без твоята помощ се е чувствала сама и безпомощна. Как би могла да отиде при крал Хенри като твоя съпруга и да го помоли да й върне „Грейфеър“ Трябвало е да се освободи от теб. Нямала е друг избор. Твоето бездействие я е принудило да постъпи така. Нима мислиш, че английският крал би дал крепостта на жена, омъжена за шотландец? Тя имаше нужда от теб, от помощта ти, но ти не й я даде.