— Но твоят племенник й е помогнал да получи развод — намеси се Доналд. — Не знаех, че Джейми е филантроп Тевис. Нима не се питаш какво ли му е дала тя в замяна на неговата „любезност“?
Устните на Тевис Стюарт побеляха.
— Ще го убия! — каза той. — Ще прережа проклетия му врат.
— Тевис! — извика остро майка му. — Как можа да го кажеш! Та той ти е кръвен роднина, син на брат ти!
— А кога това е спирало един Стюарт да убие друг Стюарт — запита ядно графът.
— Но това няма да разреши проблема ти, момчето ми — каза тихо лейди Марджъри. — Арабела замина и взе Маргарет със себе си. Това, че Джейми й е помогнал, не е от значение. Нито за миг не съм повярвала на намеците на Доналд, Тевис. Знаеш, че брат ти винаги си е бил ревнив. Въпросът е: какво мислиш да правиш? Искаш ли да си върнеш съпругата и детето?
— Тя е направила своя избор, мамо. Предпочела е „Грейфеър“ пред мен. Желая й щастие. Обаче ще прекося границата още утре и ще си взема дъщерята. Маргарет е моя! — каза Тевис Стюарт, изпълнен с горчивина.
Майка му го удари толкова силно, че той политна.
— Ти си голям глупак, Тевис Стюарт! Проклет, надут глупак! Арабела замина със сълзи на очи. Тя те обича.
— Но не достатъчно!
— А ти защо настояваше тя да избира между теб и „Грейфеър“, синко? Тя просто искаше да осигури зестра за Маргарет, зестра, която щеше да я направи добра партия за женитба.
— За някой англичанин — каза той.
— Англичаните, които живеят по границата, не са по различни от нас, шотландците, които живеем по границата — напомни майка му, а после изведнъж заговори по-меко: — Ти я обичаш, Тевис. Не позволявай на гордостта да вземе надмощие над сърцето ти, защото ще съжаляваш не един път през годините, които ти предстоят. Помни, че трябва да имаш син.
— Има много жени, които ще бъдат повече от щастливи да бъдат мои съпруги, мамо — каза той студено. — Жени, които ще ми бъдат верни и предани.
— Арабела също ти беше вярна и предана — каза лейди Марджъри, като отново повиши тон. — Ти си виновен за това, което стана, Тевис, а си толкова упорит, че не искаш да го признаеш. Ако ти е останала капка разум в главата, още утре ще прекосиш границата и ще доведеш Арабела обратно в „Дънмор“. Ще се ожениш пак за нея и ще й помогнеш да си върне „Грейфеър“. Тя не иска чак толкова много и аз не разбирам как позволяваш на подобна дреболия да застане между вас.
Тя подчерта значението на думите си, като го удари два пъти по рамото. Графът се засмя и разтри удареното място, защото майка му не беше особено нежна.
— И какво ти е толкова смешно, глупако?! — възкликна майка му.
— Едва сега разбирам колко много си приличате ти, мамо, и Арабела. И тя винаги използва юмруците си.
— Значи ще я доведеш пак у дома? — попита майка му.
— Не знам, мамо. Трябва да си помисля. Тя много ме нарани. Нима мислиш, че защото съм мъж, не мога да изпитвам сърдечна болка? Тя и детето сигурно са в безопасност в „Грейфеър“ сега, а аз трябва много да си помисля дали искам това момиче с гореща кръв за своя съпруга — каза графът.
— И с коя ще я замениш? — запита сприхаво лейди Марджъри. — Няма жена, която да е равна на Арабела. Или може би, докато си скитал насам-натам по поръчение на краля, си срещнал някоя бледа девойка, в чиито вени тече мляко вместо кръв? Е, има ли някоя друга?
— Не.
— Така си и мислех! Иди и доведи обратно съпругата си, Тевис, или ще съжаляваш. Ами сър Джаспър Кийн? Ако той е в „Грейфеър“?
— Господ да му е на помощ, ако е така — каза графът и се усмихна. — Ако Арабела го завари в „Грейфеър“ той ще е в смъртна опасност, мамо. Тя ще го накълца на парчета с голямо удоволствие.
— Да, точно така ще направи — съгласи се и Доналд Флеминг.
— Ами ако Арабела замине на юг, за да се срещне с крал Хенри, Тевис? Помисли ли за това? — продължи да настоява майка му.
— Да замине за Лондон? — каза графът.
— За мястото, където е в момента дворът, а то непременно е някъде на юг и ти го знаеш, Тевис — каза лейди Марджъри. — Крал Хенри може да й нареди да се омъжи за някого, за да й върне „Грейфеър“. И тогава, къде е мястото на нашата Маргарет?
— Преди колко време замина тя, мамо? — попита графът.
— Преди близо три седмици — отговори майка му.
— И защо никой не ми каза за това?
— Не знаехме къде си, Тевис.
— И сега като се замисля, мамо, искам да те попитам как така ти знаеш къде е отишла съпругата ми и си запозната дори с най-съкровените й мисли?
— Най-вероятно и аз нямаше да знам, Тевис. Но за щастие, дойдох в „Дънмор“ в деня, преди Арабела да замине, за да взема една стара дървена люлка, за която знаех, че е на тавана. Беше на майка ми, а аз исках да я взема за бебето на Алис. Когато ме видя, Арабела изведнъж стана много нервна, а Флора ми каза, че господарката й щяла да замине за Англия на сутринта и да вземе Маргарет със себе си. Отидох при Арабела и я помолих да ми довери всичко. Каза, че всъщност не искала да заминава, но не знаела какво друго би могла да предприеме.