— Моят братовчед, принц Едуард, ми даде днес едно кученце, което е потомство на ловна хрътка — каза тя. — Но то ще трябва да остане тук, в „Мидълхъм“, докато бозае, нали?
— Обучавали ли сте някога ловни хрътки, моя мила лейди Арабела? — попита я той.
— Не, господарю, но съм гледала как го прави баща ми, а и синът на Фицуотър, Роуън. Той се справя добре с кучетата, има дарба за това, както казва нашият кучкар. А Фицуотър твърди, че кучкарят, който няма собствени синове, с радост би му отмъкнал неговия. Той казва, че Роуън трябва да стане войник. И че ако е добър войник, някой ден може да стане дори капитан на крепостта.
Кралицата се засмя.
— Както виждате, сър Джаспър — каза тя, а тонът й подсказваше колко много обича детето, — моята малка братовчедка има много новини. Мисля, че тя обича „Грейфеър“ толкова силно, колкото кралят, моят господар, обича „Мидълхъм“. Надявам се, че ще бъдете щастливи заедно. Когато след две години и половина Арабела навърши четиринайсет години, вие можете да решите да отпразнувате сватбата си с нея, ако, разбира се, тя не е променила намеренията си по отношение на вас. Сигурна съм обаче, че ако се отнасяте с любов и учтивост, тя ще бъде доволна да ви има за съпруг. А ако бракът се провали, короната ще ви компенсира за времето и усилията, които сте положили, за да запазите крепостта „Грейфеър“.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, кралице моя, за да ви покажа предаността си към Ваши величества — каза сър Джаспър.
Кралица Ан кимна доволна.
— Тогава, всичко е уредено — каза тя, обърна се към двете си братовчедки и ги целуна за „довиждане“. Смъкна пръстена от малкия си пръст и го даде на Роуина. — Когато и да имаш нужда от помощта ми, Роуина, изпрати ми пръстена по някого — каза тя на любимата си братовчедка и сложи пръстена на нейната ръка. — Ще ти помагам, докато съм жива. — Тя се наведе и тихо прошепна в ухото на Арабела така, че само момичето да я чуе: — Омъжи се за него само ако наистина го обичаш, мила моя. Ако разбереш, че не изпитваш топли чувства към него, не се страхувай да му откажеш. Не искам да бъдеш нещастна. Тези две години, с които ще разполагаш преди сватбата, ще ти осигурят достатъчно време да го опознаеш.
— Той е много красив, мадам — каза Арабела срамежливо.
— Красотата невинаги означава доброта, малка братовчедке — предупреди я кралицата — Човек трябва да погледне по-далеко от красотата, за да открие истината. — И тя силно прегърна Арабела за „сбогом“.
Сър Джаспър, лейди Роуина и лейди Арабела се сбогуваха с краля и излязоха от замъка „Мидълхъм“, възседнали конете си. Беше топъл и слънчев, късен септемврийски ден. С тях бяха дузината въоръжени мъже, които бяха придружили лейди Роуина от „Грейфеър“ до тук и дузината въоръжени мъже, с които разполагаше сър Джаспър. Като ги наблюдаваше от прозореца на стаята си, кралят си мислеше, че щеше да бъде много щастлив, ако можеше да разрешава всичките си проблеми толкова бързо и лесно, както беше разрешил проблема за лейди Арабела Грей и крепостта „Грейфеър“.
Глава 2
Сър Джаспър Кийн не си спомняше да е бил толкова щастлив друг път в живота си. Човек може да си живее и много удобно, помисли си той, като доволен оглеждаше малката главна зала на крепостта „Грейфеър“. Помещението беше приятно, с четири прозореца, които имаха дебели стъкла, за да спират студения зимен вятър. Дори сега навън духаше силен вятър, който се усещаше и вътре в крепостта. Каменните подове се почистваха всеки ден, бурените, които растяха между каменните плочи в двора, се отстраняваха редовно. В къщата миришеше приятно, защото на огъня вряха благоуханни треви, които също бяха подменяни всеки ден. Лейди Роуина беше отлична домакиня и не можеше да понася лошите миризми, още по-малко пък в дома си. В залата имаше две камини и нито една от тях не пушеше. Да, залата беше относително топла и уютна.
Пред него на дъбовата маса имаше лъскава калаена чиния, в която бяха поставили току-що опечен дъхав хляб. Мълчалив слуга донесе и гореща овесена каша, а друг постави още една чиния хляб, парче сирене и малко шунка. Трети слуга напълни чашата му с прясна бира. Джаспър Кийн започна да се храни със завиден апетит. Усмихна се, когато намери в кашата малки сладки парченца сушени ябълки. Мимоходом беше споменал на лейди Роуина, че пет пари не дава за блудкавата овесена каша, която обикновено се сервира всяка сутрин. Достатъчна беше само една дума и сладката Роу беше готова да се погрижи за отстраняването на проблема.
Сър Джаспър Кийн беше в крепостта „Грейфеър“ вече от пет месеца. И беше извънредно доволен от онова, което беше заварил при пристигането си. Всичко беше в отлично състояние, всичко беше добре организирано. Фицуотър, капитанът на крепостта, незабавно му беше засвидетелствал уважение и с готовност го прие като новия господар на „Грейфеър“. Следователно нямаше нужда да го заменя с друг човек, нито да го уволнява и сър Джаспър изпитваше не малко облекчение от този факт. Той нямаше намерение да остава близо до границата през целия си живот. И когато си тръгнеше, щеше да има нужда от две неща: да знае, че домът му се намира в сигурни ръце, и да има до себе си Сийгър, неговия собствен капитан. Сийгър беше безценен за него.