— Сър Джаспър Кийн е виновен за всичко — отговори с горчивина Роуън. — През последните няколко години реколтата все е лоша, а сър Джаспър Кийн взема всичко. Хората гладуват. Някои от семействата, които живееха тук дълги години, заминаха да си търсят късмета другаде. Сър Джаспър открадна най-добрите момчета от семействата им, за да направи впечатление на крал Хенри. А после овошките бяха поразени от някаква болест. Но него нищо не го интересува. Когато господарката се върна у дома, ние отново започнахме да се надяваме. Тя обеща да поправи злините, причинени от сър Джаспър. Докато на тази земя няма нито един представител на фамилията Грей, късметът няма да се върне при нас, милорд. Старите жени го казаха още през първите няколко седмици след заминаването на лейди Арабела. Тогава някои им се присмяха, но после разбрахме, че това е истина.
Тевис Стюарт мълчаливо кимна. Изпита чувство на вина, съвестта му се събуди. Може би част от това нямаше да се случи, ако не беше пренебрегвал молбите на Арабела. Разбира се, овошките пак щяха да се разболеят, но той и Арабела можеха да спестят някои страдания на хората. Той мислеше, че не е вероятно нещата в „Грейфеър“ да станат такива, каквито са били преди, но запази мисълта за себе си. Беше му се случвало и да греши. Арабела предварително беше загубила битката, макар и да не го разбираше още. Но той искаше да е до нея, когато тя осъзнае това. Тя щеше да има нужда от помощта му, макар да не беше осъзнала още и това. Вече беше сигурен, че не иска друга жена да носи името му и да роди синовете му.
Графът избра двама мъже, които щяха да го придружат на юг, нареди на капитана си да окаже помощ на „Грейфеър“, а останалите мъже изпрати обратно в „Дънмор“. Тевис Стюарт тръгна от „Грейфеър“ по-мъдър, но натъжен. Едва сега разбра колко силно е страдала съпругата му, като е знаела, че сър Джаспър Кийн умишлено занемарява крепостта. Как отчаяно се е опитвала да помогне на хората, за които се е смятала отговорна. И всичко това е понасяла без неговата помощ, защото той непрекъснато беше зает със собствените си проблеми. Неочаквано, лицето му се озари от усмивка. Да, тя беше извънредно силна жена, въпреки ниския си ръст и привидна крехкост.
Намери краля в любимия му замък край Шийн. Макар и силно изненадан, Хенри Тюдор даде аудиенция на граф Дънмор.
— Да не би идвате по работа на племенника си, милорд? — попита той още преди графът да се е поклонил.
— Не, Ваше величество. Търся съпругата си, за която ми казаха, че е дошла да се срещне с вас.
Е, значи той я обича въпреки всичко, помисли си Хенри Тюдор.
— Лейди Грей ми каза, милорд, че се е развела с вас — каза кралят.
— Да — призна графът. — Но аз имам намерение отново да се оженя за нея, и то веднага, след като я намеря. Трябва да поправя глупавото недоразумение, което се случи между нас.
— Лейди Грей е във Франция, милорд. Изпратих я там по работа. Трябва да свърши нещо за мен — каза кралят. — Но това трябва да запазите в тайна. Казвам ви го, за да не допуснете страстта да ви подтикне към глупави постъпки.
— А „Грейфеър“? — попита графът, защото знаеше, че крепостта е замесена по някакъв начин. Ако не беше така, Арабела не би напуснала Англия.
— Давате ли ми думата си на благородник, че разговорът ще си остане между тези четири стени? — попита кралят.
Графът неохотно кимна, защото много искаше да узнае каква е съдбата на Арабела.
— Дамата се съгласи да направи услуга на короната, в замяна, на което ще получи правата над „Грейфеър“ — каза студено кралят. — Трябва да ми служи цяла година. Едва тогава ще възстановя правата й. Смята се, че е в изгнание, защото аз съм конфискувал нейната собственост. Заради връзките й с моя предшественик, нали разбирате.
— С други думи — каза Тевис Стюарт с равен глас, потискайки надигащия се в него гняв, — съпругата ми е трябвало да стане ваш шпионин.
Очите на двамата се срещнаха и Хенри Тюдор тихо каза:
— Да.
— Моята дъщеря с майка си ли е?
— Вашата дъщеря е в безопасност в детската стая на замъка, милорд, и за нея се грижат като за кралско дете. Тя е гаранцията, че майка й ще се държи добре и ще ми служи безрезервно. Когато лейди Грей се върне в Англия, детето ще бъде върнато на майка му.
Графът кимна. Английският крал беше помислил за всичко.
— Вие сте безсърдечен негодник — каза той.
— Също като вашия крал, милорд. Може би помните, че ние двамата с него имаме келтски произход. Макар да нося на главата си английската корона, аз съм ирландец. За да седне на трона, вашият крал уби баща си. А аз, е, има някои неща, които бих искал да забравя.