— Джейми не е убил баща си! — Тевис Стюарт разпалено защити племенника си. — Той много тъгува за него.
Хенри Тюдор се засмя. Смехът му беше остър и неприятен.
— Милорд — каза той, — няма значение дали вашият крал е искал смъртта на баща си или не. Той е бил убит, а синът му е пряк виновник за това, защото е предизвикал въстанието. Мисля, че Джеймс IV добре знае това. Отговорността е негова. А вие ще трябва да приемете случилото се с лейди Грей.
— Изглежда, че нямам друг избор, милорд. Но бих искал да взема детето си у дома.
— Прав сте, милорд. Нямате избор. Казах ви вече, че за детето ви се грижат добре. Синът ми Артър следва вашата дъщеря като предано кученце. Точно сега той ще страда много, ако го лишим от нейната компания. Вашата дъщеричка има чара на майка си.
Той се усмихна, но усмивката му беше кратка и студена.
— Нямате право да държите Маргарет — каза графът, като отчаяно се опитваше да сдържи гневното си избухване.
— Имам всякакви права, милорд. Подозирам, че ако ви позволя да отведете малката, вие бързо ще заминете за Франция, за да намерите съпругата си. Не мисля, че тя ще ви последва, защото е решена на всяка цена да върне имота си. Но вие ще я разтревожите и ще я отклоните от изпълнението на задачата. И затова, милорд, ще задържа детето ви. А лейди Грей ще остане във Франция с ясното съзнание, че трябва да ми служи добре, за да си върне „Грейфеър“ и да види детето си след година. Вие не сте глупав човек и вярвам, че прекрасно ме разбирате — завърши кралят.
Никога през живота си Тевис не беше бил по-близо до невъздържаното насилие. Толкова здраво стискаше зъби, че челюстта го заболя. Той обаче се поклони учтиво на Хенри Тюдор, без да покаже разочарованието си.
— Благодаря ви, Ваше величество, че ме удостоихте с вниманието си — каза той.
Кралят леко наклони глава на една страна.
— Не си тръгвайте още, милорд. Искам да ви задам няколко въпроса. Без съмнение, вие сте се отбили първо в „Грейфеър“. В какво състояние се намира крепостта?
— Самата крепост е в отлично състояние. Но хората са много измъчени и огорчени от сър Джаспър Кийн. Той е взел всички мъже и момчета, които са годни за работа. Там са останали само жените, децата и старците. Докато съпругата ми не се завърнала, хората не знаели какво да правят нито с лошите реколти, нито с болестта по овошките. Гладували, а някои от семействата заминали. Но съпругата ми им вдъхнала надежда.
— Кой е отговорен за защитата на крепостта?
— Роуън Фицуотър, синът на капитана, защото Фицуотър е с Арабела — каза графът.
— Какво бихте ме посъветвали? Дали да изпратя някой, който да се погрижи за крепостта? — попита кралят.
— Ще ви отговоря съвсем честно, господарю, като не включа в сметките това, че крепостта принадлежи на съпругата ми — каза Тевис Стюарт. — Роуън Фицуотър е напълно способен да организира защитата на крепостта. Отраснал е там. Приема отговорностите си много сериозно, защото се надява един ден да наследи баща си. Но можете да помогнете на хората и животните да преживеят зимата, като им изпратите зърно. Съпругата ми е обещала на семействата да ги осигури с дивеч, поне по една сърна на семейство през пролетта.
— Съпругата ви е добра жена и може да се справи с всичко — каза Хенри Тюдор. — Сигурен съм, че под нейно ръководство крепостта отново ще разцъфне.
— Не мисля, че „Грейфеър“ е бил някога особено доходен, Ваше величество — каза графът на краля. — Имението е съвсем малко.
— Защо тогава тя желае толкова силно да си го върне?
— Защото това е домът й, сир — отговори простичко графът. — Като че ли сърцето й е останало там.
— Понякога жените проявяват глупост — каза Хенри Тюдор, — но за нас е щастие, че ги има на земята, нали, милорд? — На устните му отново заигра студената му усмивка. — Можете да ми направите дребна услуга, Тевис Стюарт. Ще изпратя в „Грейфеър“ чиновник, който да направи опис на имението и на онова, от което то има нужда. Ще ви бъда много задължен, ако го придружите дотам. Няма да ви задържам излишно. Можете да тръгнете днес следобед.
— Както желае Ваше величество — отговори графът. Едва ли можеше да откаже на английския крал такава дребна услуга, особено след като той се грижеше за лейди Маргарет Стюарт. Очевидно беше още и това, че Хенри Тюдор не иска Тевис Стюарт да остава в двора му и в Англия повече, отколкото е необходимо. Като изпращаше чиновника с шотландците, той се грижеше за бързото им отпътуване.
— Няма да ви задържам повече — каза кралят съвсем официално.
— Сир. — Графът се поклони учтиво за последен път и излезе от залата.
Беше чакал в двора на замъка „Шийн“ не повече от час, когато към него приближи млад свещеник. Той каза, че е въпросният чиновник.