— Не, все още не искам да я загубя — отговори лорд Гленкърк.
— Кралят може да й намери много по-добър съпруг от теб, обзалагам се — каза Тевис Стюарт. — Можеш да вземеш и децата в двора. Няма съмнение, че на тях ще им хареса там.
— Тук, в замъка, прекарваме Коледа много весело — отговори спокойно лордът. — Казвам ти го, защото виждам, че си решил да останеш тук. Може би трябва да помолим и съпругата ти да дойде.
Тевис Стюарт почувства дълбоко отчаяние. Щеше да бъде повече от трудно да убеди Патрик Лесли. А племенникът му нямаше да му позволи да си тръгне от „Гленкърк“, без да е изпълнил задачата. Щеше да му се наложи да остане още известно време, преди Джейми да проумее, че няма друг начин, и да изпрати пратеник със заповед, на която Лесли не би могъл да възрази.
Коледа дойде и отмина. Граф Дънмор беше готов да признае поражението си. Беше прекарал в „Гленкърк“ шест месеца, а не беше успял дори да разколебае неговия собственик. Написа писмо на краля, който най-после изпрати заповедта си. Сега вече лорд Гленкърк не можеше да откаже. Трябваше възможно най-бързо да се яви пред краля, и то с двете си деца. Последното щеше да гарантира оставането му в двора, докато Джеймс има нужда от него.
— След като те посрещнах така гостоприемно — оплака се лорд Гленкърк, — ти постъпи така с мен?
— Джейми винаги постига своето, приятелю — каза граф Дънмор. — По-добре запомни това. Ако беше дошъл с мен още първия път, когато те помолих, нямаше да става нужда да издават тази заповед.
— Но защо и децата?
— Те ще прекарат чудесно в двора, а и е добре да видят и други места, освен „Гленкърк“.
— Може ли да нося меч, татко? — попита малкият Адам. — Ще уверя краля в своята преданост.
— Ах, ти, глупчо! — възкликна Джанет. — Кралят няма нужда от сополанковци, нали, татко? Но аз вече съм почти на възраст за женене. Може би татко ще ми намери годеник в двора. — И тя отметна назад дългите си червени къдрици.
— Ха! — присмя й се брат й. — Кой мъж ще погледне момиченце, което още няма цицки, високомерна госпожице? Плоска си като рендосана дъска.
— О! — ядоса се не на шега Джанет Лесли. Прекоси стаята, като гледаше страшно братчето си. Но Адам се беше усъвършенствал в изкуството да избягва от гнева на сестра си. Успя и този път.
При тази кавга на двете деца, които всъщност силно се обичаха, двамата мъже избухнаха в смях.
— Е — каза графът, — сега, след като работите между теб и краля се уредиха, и аз ще видя малкото си момиченце.
— Да — отговори лорд Гленкърк, — но ще трябва близо седмица да се подготвим за пътуването. Ти ще пътуваш с нас, нали, приятелю?
— Да, такава е волята на племенника ми. Той сигурно се страхува, че ще пренебрегнеш заповедта му и няма да се явиш в двора, ако лично аз не те придружавам. Но аз и без това трябва да отида в Лийдс, за да се кача на някой кораб за Франция.
— Опасно е да се прекосява Ламанша през зимата — отбеляза Лесли.
— Да, но трябва да замина — отговори графът. — Трябваше да отида във Франция още преди месеци, но не успях да те убедя. Е, няколко дни не могат да променят нещата, нали?
Но в деня преди заминаването им силна буря се изви над цяла Шотландия и скова земята. Щяха да минат поне няколко седмици, преди обитателите на замъка „Гленкърк“ да могат да излязат извън вратите на замъка. Пътищата бяха блокирани от няколко метра сняг. Трябваше да дойде месец март, да задухат по-меки ветрове и да паднат дъждове, за да се отворят пътищата.
Когато този ден настъпи, лорд Гленкърк погледна към замъка с гордостта на собственик. Дъщеря му обаче заплака горчиво, нещо, което никой не очакваше. Като видя колко силно тъгува тя, граф Дънмор каза:
— Какво ти е, момиче? Не тъгувай, в двора ще ти хареса, ще се забавляваш. А скоро ще си бъдеш отново у дома.
Джанет Лесли избърса сълзите си с ръкав и каза:
— Имам странното предчувствие, милорд, че ще мине много дълго време, преди отново да видя „Гленкърк“. Но това сигурно са глупости!
— Сигурно, момиче. Не се обръщай назад. Аз никога не го правя, защото няма смисъл, нали ме разбираш. Винаги гледай напред, Джанет Лесли, защото ти обещавам, че те чакат целият свят и много приключения!
Глава 19
— Днес дук Дьо Ламбер каза нещо твърде интересно, Тони. — Арабела отпи от превъзходното бяло вино. Тя и лорд Вардън току-що бяха изяли вкусната вечеря, приготвена от Барбе.
— И какво е то? — Лорд Вардън също отпи от чашата си.
— Отново ме помоли да стана негова любовница — отговори Арабела, — а аз му напомних, че бедната му съпруга е самотна в Нормандия. Казах му още, че трябва да взема пример от краля, който е неизменно верен на кралица Маргарет Австрийска. Той се засмя и ми отговори, че браковете се сключват само, за да бъдат разтрогвани. Когато го попитах какво иска да каже, той смени темата. Мислиш ли, че това е важно?