— Може и да е — каза лорд Вардън заинтригуван. — Виждаш ли, Арабела, в зестрата на кралица Маргарет влизат и бившите френски провинции Комт и Артио, които французите желаят да си възвърнат. Има само едно нещо, което може да изкуши Шарл да разтрогне този брак и да сключи нов — Британия. На всяка цена трябва да разбереш, Арабела, дали кралят има намерение да разтрогне брака си. Информацията ще е много полезна на крал Хенри. Ако Шарл се ожени за принцеса Ан Британска, Франция ще стане една от силите в политиката на Европа, а това никак не е изгодно за Англия.
Арабела въздъхна.
— Има само един начин да измъкна информацията от дука — каза тя почти примирено и лорд Вардън разбра какви ще бъдат следващите й думи. — Ще трябва най-после да отстъпя на увещанията му. Като че ли нямам друг избор.
Той взе ръката й.
— Ние сме приятели, Арабела, нали? — Тя кимна. — Ти си млада и красива. Мисля също, че си страстна жена. Онова, което ще направиш, ще бъде от полза за Англия, затова не бива да изпитваш чувство за вина.
Тя се засмя. Загрижеността му беше затрогваща.
— Тони, онова, което бих направила, бих го направила само, за да върна земите си. Що за жена съм, се питам, щом съм готова да разменя тялото си за земя? Но съм готова да сключа дори сделка с дявола, за да дам „Грейфеър“ на дъщеря си. Мъжете се бият с помощта на мечове, ножове и артилерия. А оръжието на жената е нейният интелект, макар много мъже да биха се изсмели на това. Ако не успее да се справи с негова помощ, остава й тялото. А всички мъже имат поне едно слабо място — желанието да притежават женските тела.
Той я погледна изненадан. До този момент беше мислил за Арабела като за млада и неопитна жена, хваната в мрежите на политиката и властта и неспособна да се освободи. А сега, изведнъж, тя му разкриваше нови свои страни.
— Ти ме плашиш, Арабела — каза той.
Тя отново се засмя.
— Дребният ръст и привидната ми крехкост са моето проклятие. Мъжете ме мислят за безпомощна, Тони, но нали в момента ние желаем точно това? Не съм уличница и ме боли, че трябва да пожертвам добродетелността си, за да постигна целта си. Но ще го направя! Ако не отстъпя пред молбите на дука, той ще загуби интерес към мен.
Лорд Вардън беше възхитен от нейната решителност. Тя винаги преценяваше правилно ситуациите и възможните решения.
— Разбира се, ще се предадете с грация и невинност, нали, мила моя? — попита той.
— Ще отстъпя деликатно, ще покажа, че това не ми е присъщо и ме тревожи, въобще, ще направя всичко възможно той да повярва, че е спечелил трудна битка — отвърна дяволито Арабела.
Сега беше ред на лорд Вардън да се засмее.
— Никога не съм се съмнявал във вас, мила. Но дукът ще трябва да се представи добре, да ви достави удоволствие, иначе ще загуби.
— Не съм сигурна, Тони, че това ще се случи — отговори Арабела, но зелените й очи дяволито проблясваха. — Някак си не ми се струва правилно да извличам и удоволствие от всичко това.
— Но ако не ти е приятно, може би ще разочароваш дука. Трябва да доведеш нещата докрай, мила, без да съжаляваш за нищо. Разкаянието е чиста загуба на време. Човешко е да се греши. Да се разкайваш, означава да съжаляваш, че си човек. Дукът ще иска да има в леглото си топла и отзивчива жена. Щом така и така трябва да отстъпиш, поне се забавлявай.
— Милорд, вие сте непоправим! — каза му Арабела и се засмя. — Трябва да призная обаче, че изпитвам любопитство по отношение на останалите мъже. — Тя нямаше да му спомене за кратката си връзка с Джеймс Стюарт. Това беше друг въпрос и той не касаеше лорд Вардън.
— Е, сега ще имате възможност, мадам, да задоволите любопитството си — отговори й той. — Имам само един въпрос. Кога?
— Дукът ме помоли да отпразнувам Дванайсетата нощ с него — каза Арабела. — Щял да си направи малко угощение и ме покани да бъда негов гост. Случаят ще бъде удобен да направи нов опит да ме съблазни.
— Да — съгласи се лорд Вардън. — Подозирам, че точно така ще стане.
Той не й каза, че никой в двора и не подозира, че дукът ще дава малко угощение. Очевидно, дукът щеше да направи последен опит да вкара Арабела в леглото си. После реши, че може би трябва да й го каже, защото не искаше тя да бъде изненадана.
— Струва ми се, мила, че ще бъдеш единствената гостенка на дука — каза той. — Аз не съм поканен, а знаеш, че винаги, когато кани теб, той кани и мен.
— Така ли? — Веждите на Арабела се извиха в дъга. Тя явно беше учудена.