— Готово — каза най-после тя. — Много сте красива, милейди!
Обувките на Арабела бяха от сатен и много отиваха на роклята й, но понеже навън валеше сняг, Лона донесе чифт галоши, които тя да обуе върху тях. Лона й помогна да се качи в каретата и я зави с дебело вълнено одеяло. До дома на граф Ламбер не беше далеч, но януари беше толкова студен, че по улиците не се виждаха никакви хора.
— Когато заведете конете в конюшнята на дука, отидете в кухнята да се стоплите — нареди Арабела на шестимата мъже, които щяха да я придружават. — Ще ви потърся там, когато стане време да си тръгваме.
Пристигнаха в имението на дука. Арабела позволи на слугите му да махнат топлите тухли от краката й и да й помогнат да слезе от каретата. А след това бързо влезе в къщата.
— Ах, красавице, добре дошла! — извика Адриен Морло, който слизаше надолу по стълбите, за да я посрещне. Икономът пое пелерината й, а Адриен й целуна ръка, като се забави малко повече от необходимото.
Тя повдигна въпросително вежди.
— Да не би да съм объркала нещо от поканата, милорд? Да не би да съм пристигнала не в нощта, в която трябваше?
В къщата цареше гробна тишина, а облеклото му не беше особено изискано. Тя би казала, че дори е доста небрежно.
— Надявам се, че ще простите малката ми измама, Арабела — отговори той. — Вие ще бъдете единствената ми гостенка.
— Но, мосю! — Арабела се престори на изненадана и дори шокирана. — Много сте лош! Ще съсипете репутацията ми! Моля ви, наредете да повикат каретата ми. Не бива да оставам по-дълго при тези обстоятелства.
— Нима няма да останете поне малко, красавице? Ще ви дам подарък. Няколко минути няма да навредят на безупречната ви репутация — каза той тихо и гальовно. Арабела се остави да я придума и го последва нагоре по стълбите. Влязоха в малък салон, в чиято камина гореше весел огън.
— Обичам да получавам подаръци! — възкликна Арабела и замечтано добави: — А отдавна никой нищо не ми е подарявал.
— Ще напълня цяла стая с подаръци за теб, стига ти да ми позволиш!
Червенината, избила по бузите на Арабела, не беше престорена.
— И аз имам един малък подарък за теб — каза му тя и му подаде малка кутийка, завързана с червена панделка. — Искам да го отвориш веднага.
Той с усмивка се подчини. Вътре намери чифт кожени ръкавици, донесени от Флоренция.
— Господи! — Той наистина беше развълнуван, защото веднага разбра, че ръкавиците са първо качество, а знаеше, че доходът й не е голям. — Много са красиви. Благодаря ти.
— Преди Коледа спечелих на карти — каза тя и така отговори на незададения му въпрос.
Той се засмя.
— Май ще се превърнеш в жена, която ще прави всичко възможно, за да оцелее. А това е голямо постижение за теб, която си толкова добродетелна. — И той й подаде украсена с резба дървена кутия. — За теб е, красавице.
Какво ли имаше в тази красива кутия? С треперещи пръсти, тя повдигна капака и замръзна от изненада. Върху бялото кадифе, с което кутията беше облицована отвътре, лежеше огромен червен рубин на златна верижка.
— О! — възкликна тя, неспособна да каже нещо повече.
С усмивка на задоволство Адриен Морло взе накита от кутията и го сложи около врата на Арабела. Рубинът легна точно над цепката, която разделяше гърдите й, и изпъкна на бялата й кожа. Арабела вдигна поглед към дука.
— О, мосю — прошепна тя, — това е най-красивото нещо, което съм имала през целия си живот! — Очите им се срещнаха и тя видя силната страст, която гореше в неговите. — О! — прошепна отново, защото той я целуна за първи път. Целувката накара сърцето й лудо да забие. Беше минало толкова много време, откакто за последен път бе почувствала ласката на мъжките устни. Не можеше да забрави и онова, на което Джейми Стюарт я беше научил, без да иска: че между мъжа и жената може да съществува страст и без да има любов. О, Пресвета Дево, помоли се Арабела, дай ми сили!
— О, красавице моя, трябва да те имам! Не ми отказвай пак, моля те! Падам на колене пред теб! Обожавам те! — шепнеше страстно дукът, прегърнал я здраво през кръста. Пъхна ръка в деколтето й и погали гърдите й. Ръката му беше опитна, ласките — възбуждащи.
— О, мосю — извика тя тихо, но не направи опит да се отдръпне. — Не бива! Ами съпругата ви? — Дано думите й да не са прозвучали предвзето. Едва успяваше да потиска стоновете на удоволствие, които напираха в гърлото й. Докосването му й беше извънредно приятно.
— Ан — Клод е в Нормандия, красавице Не я обичам. Обичам теб! Бракът ми е само за удобство. Дай ми отново устните си, моля те.