Арабела беше неспособна да му откаже. Целувките му бяха толкова сладки. Бяха дълбоки и издаваха глада му за страст, за плътско удоволствие. Докато я целуваше, той започна да развързва роклята й. Трябваше отново да изрази протест, да не би съгласието й да предизвика у него подозрения.
— Не бива, мосю. Сигурна съм, че не бива!
— Кажи ми, че и у теб не се надига страст — рече той почти гневно, а очите му опасно светеха.
— Аз… аз… не знам! — извика тя, съзнавайки, както и той, че се опитва да го заблуди. Да, страстта се надигаше у нея.
— Лъжеш! — извика той и победоносно я изгледа със сините си очи. Свали горнището на роклята й, захвърли настрана долната риза и обхвана с длани голите й гърди. А после покри нежната й кожа с горещи целувки. — Моя си, сладка красавице! Моя си!
Сърцето на Арабела бясно заби. Много искаше да възрази на собственическия му тон, който не беше очаквала от елегантния и културен дук Дьо Ламбер. Той я притисна към себе си и започна да развързва връзките, които държаха полите й. Те паднаха безшумно на пода. Останалата част от бельото й дукът нетърпеливо разкъса и небрежно захвърли настрани. Единственото нещо, което беше останало на тялото й, сега беше червеният рубин. Той започна да разплита косата й, а тя си помисли, че краката й са толкова слаби, че може и да падне. Пусна косата да покрие раменете й и се отдръпна назад, за да я погледа. Усмихна се щастливо. А после я взе на ръце и я занесе до огъня, където я накара да легне върху дебелата кожа, постлана пред камината. Тя се изчерви. Беше очевидно, че е много объркана.
— Мили Боже, ти си съвършена, Арабела! Дори в най-смелите си мечти не съм си представял такова съвършенство!
И той започна да се съблича. В ситуацията имаше нещо комично, помисли си Арабела, докато го гледаше. Тялото му не беше съвършено, но беше приятно на вид. Добре, че беше отстъпила, защото беше очевидно, че той беше решил на всяка цена да я има. Дукът легна до нея, погали я нежно, усмихна й се и покри лицето й с топли целувки.
— Няма да ти причиня болка, Бела. Научих се да ценя твоята добродетелност, макар това да ми струваше скъпо — месеци на въздържание. Не мога повече да се въздържам. Обичам те, искам да те любя, искам и ти да ме обичаш.
— О, Адриен — прошепна тя, като за първи път го нарече по име, — каквото и да чувстваме един към друг, постъпваме грешно!
Арабела си помисли, че трябва да действа извънредно внимателно. Беше стигнала до точка, от която нямаше връщане назад. Още малко приказки и щеше да се предаде.
— Животът е толкова кратък — каза тихо той, — че е престъпление да не се наслаждаваш на краткотрайните удоволствия. А през последните месеци ние пропиляхме толкова много време, вместо да го изживеем заедно в радост. Луд съм по теб! Сигурен съм, че и ти изпитваш нещо към мен. Не е ли така?
— О, мосю… — прошепна Арабела и скри лице в дланите си. — Ами ако те разочаровам? — изведнъж се разтревожи тя. — Познала съм само любовта на съпруга си. Не съм куртизанка, веща в — любовната игра. Преследваш ме от месеци. Какво ще стане, ако сега се разочароваш, ако не изпиташ удоволствието, което си очаквал? Ще се компрометирам за нищо!
— Очарователна си, Бела — отговори той и нежно й се усмихна. — Устните ти са сладки като малини. Когато те целувам, усещам как потръпваш в отговор. Гърдите ти са като сладки узрели праскови. Никога няма да мога да им се наситя. Ще докосвам и галя всеки сантиметър от тялото ти, Бела, и съм сигурен, че не би могла да ме разочароваш.
— А ако ти ме разочароваш? — попита го тя сериозно. Не биваше да му позволява да я люби така, както люби всички други жени. Трябва да бъде умна, за да задържи интереса му. Ще бъде глупаво просто да отстъпи, да му се отдаде ей така. Нека не намери спокойствие, докато не се увери, че той е най-добрият любовник за нея. Трябваше да спечели време, за да измъкне от него желаната информация. Това нямаше да бъде лесно, тя го знаеше, но беше решена да успее. А после щеше да се върне у дома, в „Грейфеър“, и да види детето си.
— Да те разочаровам? — Той наистина беше изненадан. Изглежда, никога не би му хрумнало нещо толкова невъзможно.
— Съпругът ми беше превъзходен любовник — каза Арабела и това не беше лъжа. — Доставяше ми силно удоволствие. Но съм чувала, че не всички мъже са равни в любовната игра. Да не би да са ме излъгали? Не е ли така?
— Да — каза той, — и аз съм чувал, че е така, красавице, но нито една жена, която съм любил, не е имала повод да се оплаква. Кълна се!
Арабела вдигна поглед към него и му се усмихна съблазнително. Огънят хвърляше игриви пламъци по тялото й, подчертаваше цвета и красотата на косата й, караше кожата й да изглежда като златна.