— Щом е така, Адриен, трябва отново да ме целунеш, защото целувките ти са сладки като първокачествено вино. А точно сега, мосю, съм жадна!
Думите й накараха сърцето на дук Дьо Ламбер да подскочи в гърдите. Тя беше най-очарователната жена, която някога беше срещал — смес от невинност и чувственост, която беше толкова възбуждаща. Той отново я целуна и с наслада установи, че устните й се поддадоха и разтвориха. Езикът й колебливо погали неговия. Той простена от удоволствие и легна така, че тялото му отчасти да покрие нейното.
Арабела се остави на усещанията на момента. Тя също простена от удоволствие и обви врата му с ръце, притисна се в него. Погали го нежно и космите на врата му настръхнаха. Твърдият му член се притискаше в бедрото й. Той покри с целувки клепачите й и чувствителната кожа точно под ухото й.
— Господи, Бела — възкликна — колко много ме възбуждаш! Устните му се спуснаха към рамото й. Той я ухапа силно, което я накара да се стресне и извика. Тогава езикът му я погали, за да премахне болката. После се спусна още по-надолу и погали зърната й. Пое първо едното, а после и другото в топлата си уста и нежно ги засмука.
— О! О! — Тялото й се изви в дъга. Беше забравила колко сладостни са ласките на мъжките устни. Погали тъмнокосата му глава, за да го окуражи. — О, да! — възкликна тя. — О, да!
Той я прегърна и каза:
— Значи, Бела, красавице моя, сладките ти гърди са податливи на ласките на моите устни? Може би все пак ще успея да ти доставя удоволствие.
— Може би — съгласи се тя. Той погали най-чувствителната част на тялото й и дишането й стана тежко и учестено. — Адриен! — извика тя, изненадана от това, колко бързо беше успял да я възбуди. Беше минало много, прекалено много време, откакто за последен път беше изпитала точно това усещане.
А Адриен Морло си мислеше, че тя е гореща и темпераментна жена. Любовните й сокове вече мокреха пръстите му, които той беше пъхнал в сладката й плът. Трябваше да я вкуси! Не си спомняше друг път да е бил толкова силно възбуден, от която и да е жена. Сърцето му биеше толкова учестено и тежко, че той започна да се страхува за живота си. Легна между разкрачените й крака и езикът му опитно погали малката перла на удоволствието й, която се втвърди под ласките му. Арабела реагира така, както би реагирала, ако я удареше гръм. Тялото й се изви в дъга, а силните му ръце я обгърнаха и заковаха към пода.
— О! — извика силно тя. — О! О! О! — заляха я първите вълни на удоволствието.
Доволен, той се засмя, повдигна глава и каза:
— Все още ли ти доставям удоволствие, Бела?
Арабела дишаше тежко.
— Да, мосю — каза тя, — но можете и още повече, нали?
— Неутолима си, а! — каза той и се засмя. — Ще те накарам да крещиш от удоволствие, такова, каквото през живота си не си изпитвала — обеща й той.
Арабела, която беше успяла да си възвърне отчасти самоконтрола, му се присмя:
— Ще видим, мосю.
Той започна да я люби диво и ритмично. Арабела обаче имаше достатъчно опит с мъжете, за да знае, че когато са така силно възбудени, както сега беше Адриен Морло, на тях им липсва способност за самоконтрол. Ако успееше да го накара да стигне бързо до удовлетворение, дори това да означаваше, че ще трябва да жертва своето, тя щеше да задържи интереса му. Единственото, което той искаше, беше да се наслади на победата си над нея и докато тя не му я дадеше, той нямаше да я остави. Клетвите му за любов бяха лъжливи и тя го знаеше. Не вярваше, че дук Дьо Ламбер може да обича някого другиго, освен себе си. Тя повдигна бедра, за да го посрещне. Мислите, които се въртяха в главата й, бяха охладили страстта й, но той не можеше повече да сдържа своята. Извика силно и се отдаде на освобождението си, а после тежко се стовари отгоре й. Арабела нежно го погали и сладко прошепна:
— Много ли време е минало, откакто за последен път сте имали жена, мосю? Е, добре, може би следващия път.
Той нададе стон и легна до нея. Погледна я, а в сините му очи се прокрадваше тъга. Каза й:
— За мой срам, те разочаровах, красавице. Дай ми само няколко минути да събера сили и ще започнем отново. Никога преди не ми се е случвало и, кълна се, никога повече няма да се случи.
— Милорд — каза му тя, — макар да не стигнах до края, аз изпитах удоволствие. Мисля, че не бива да се срамувате. Какво срамно има в това? Нищо, нали? Вие сте нежен и добър любовник. Мога само да се надявам, че не съм ви разочаровала.
— Никога! Ти си самото съвършенство, Бела! Никога няма да ти позволя да си отидеш от мен! Трябва да бъдеш моя и да останеш такава завинаги! — извика той, изпълнен със страст.