Малкото момиченце, което трябваше да стане негова съпруга след време, беше изключително забавно. Единственият му недостатък беше искреността и безцеремонността му, но имаше достатъчно време да коригира поведението му. Ако въобще можеше да се оплаче от нещо, то беше постоянната необходимост да внимава какво прави, за да не обиди двете жени, които държаха в ръцете си неговото бъдеще. Беше се въздържал и не беше използвал слугините от крепостта, за да задоволява нуждите си. Докато времето беше хубаво, се беше скитал в земите около границата, за да намери развлечения. А през последните няколко седмици времето беше отвратително и той трябваше да остане затворен между стените на замъка.
Слабините го боляха, крещяха за жена. Чудеше се дали сега, след като бяха минали вече няколко месеца, може да съблазни Роуина. Нямаше абсолютно никакво съмнение, че и тя го желае, макар че полагаше огромни усилия да скрие копнежа си по тялото му. Нямаше съмнение, че той е причината тя да прекарва все повече часове в семейния параклис, коленичила и свела глава. Той беше сигурен, че тя не доверява греховете си на татко Анселм, местния свещеник, защото приятелското отношение на отеца към сър Джаспър Кийн не се беше променило от времето на първата им среща. „Сладката Роу“, така я наричаше кралят. Дали наистина беше сладка?
Джаспър Кийн присви замислено очи. Представи си Роуина, за която вече знаеше, че е с четири година по-млада от него, гола. Тя имаше прекрасни пълни гърди и все още тънка талия, доколкото можеше да се види от дрехите. Беше дребна на ръст, а той харесваше точно такива жени. Не мислеше, че при този ръст краката й са особено дълги. Дали бедрата й бяха меки и закръглени? Дали венериният й хълм беше розов, с копринено мека кожа? Дали дупето й беше достатъчно пълно? Надяваше се, че да, защото нищо не го ядосваше повече от жени със слаби бедра и задни части. Дланите му оставяха ясни следи по закръглената плът на неговите любовници.
Роуина Невил Грей имаше красиво лице. Той харесваше кръглите й, доверчиви сини очи. А още повече харесваше пълните й нацупени устни. Устата й беше чувствена и той не се съмняваше, че тя умее да целува добре. Дали и в другите любовни изкуства устата й беше толкова опитна? Ако не беше, той щеше съвсем скоро да я научи. Мисълта за чувствената й уста, която умело целува цялото му тяло, беше почти непоносима. Искаше я. Щеше да я има. Беше чакал достатъчно дълго. Дълго време беше обмислял въпроса, как да съблазни Роуина, как да я накара да преодолее скрупулите си. И сега изведнъж отговорът му се яви кристалночист.
Арабела! Неговата бъдеща невеста беше отговорът. Ще заплаши майката, че ще изнасили дъщерята, ако тя не отстъпи пред страстта му. А нея лейди Роуина пазеше като зеницата на очите си. Дамата, която вече и без това се бореше със страстната си натура, щеше да му се отдаде с ясно съзнание и с вярата, че ще защитава дъщеря си. Беше готов да се засмее на глас, толкова умен се чувстваше. Щеше да я заплаши още днес и довечера вече щеше да бъде в леглото й, щеше да попие с устни няколкото пролети от нея сълзи на вина и тя щеше да бъде негова, докато той искаше да й се наслаждава. И изведнъж, като че ли я беше повикал, тя застана до него с колеблива усмивка на устни.
— Добро утро, господарю. Беше ли кашата по-вкусна тази сутрин?
— Да — отговори той. — Къде е Арабела? Днес още не съм я виждал.
— Настинала е. Казах й днес да си стои в леглото. Тя боледува изключително рядко.
— Ела — каза той, като се изправи. — Да отидем да я видим. Сигурен съм, че нашата компания ще я ободри.
— Но, господарю, тя е по пижама. Не мисля, че е редно да я виждате в този й вид — нервно изрази несъгласието си Роуина.
Той я хвана за раменете и се взря в лицето й. Чувстваше как тя трепери под дланите му, и се усмихна.
— Арабела ще бъде моя съпруга, сладка Роу. Съвсем скоро ще я виждам и по пижама, и без пижама. Тук няма никаква липса на морал. Не искаш ли да дойдеш с мен?