Арабела се изправи и отиде до малката масичка, върху която бяха подредени гарафа с вино и няколко чаши. Наля на дука от сладката, освежаваща напитка. Беше изненадана, а може би и малко уплашена, от способността си да се отдалечава, да се абстрахира, от своите чувства. Чувстваше се неудобно, че може да бъде така хладна и пресметлива. Това не й харесваше. Но трябваше да бъде такава, за да си върне „Грейфеър“.
— И ти трябва да пийнеш малко вино — каза дукът, когато тя му подаде чашата.
— Виното ме прави сънлива — каза тя. — Освен ако не предпочиташ да заспя, Адриен.
— Не, тази нощ няма да спиш, Бела — каза й той напълно искрено.
— Невъзможно е да остана цялата нощ — запротестира тя. — Онова, което се случи между нас, Адриен, трябва да си остане между нас.
— Искам да бъдеш моя любовница, Арабела — каза той напълно сериозно — Искам да бъдеш с мен винаги, когато пожелая, а не да препускаш между моя хотел и твоята малка къщичка, която, на всичкото отгоре, се намира извън града.
— Само това мога да си позволя — каза тя с достойнство.
— Искам те тук — повтори той.
— Не мога да живея в твоята къща, Адриен — каза Арабела шокирана. — Какво ще кажат хората? Какво ще си помисли съпругата ти? Ами моите слуги, които ме последваха в изгнанието? Аз няма да ги изоставя.
— Тогава поне ми позволи да ти купя малка къща в Париж, тук наоколо — помоли я той. — Място, където ще можем да се срещаме и да оставаме сами.
— Не знам… — Арабела се колебаеше. Трябваше да говори с Тони. Не знаеше колко далеч може да отиде, без френският двор да я сметне за пропаднала жена — Трябва да ми дадеш време да помисля, Адриен. Надявам се някой ден да се омъжа пак и да имам деца. О, не съм толкова глупава, та да мисля, че бих могла да се омъжа за член на двора. Ако те послушам, ще стана причина за скандал и тогава какво ще стане с мен, когато ти се отегчиш от нашата връзка? Не, не! Ще ми трябва време, за да обмисля всичко внимателно.
— Никога няма да те изоставя, Бела — каза й той. — Нима не ти казах, че те обичам?
— О, Адриен — отговори му тя, — ти не ме обичаш истински. Как би могъл? Ти не ме познаваш. Поласкана съм от думите ти, дори мисля, че ти може и да си вярваш. О, целуни ме още веднъж, мили! Нека тази вечер забравим всичко за условностите и вземането на решения. Ще остана, докато мога, и ще се насладя на любовта, доколкото мога. Но кой може да знае какво ще стане утре, мосю? — Тя предизвикателно потри устните си в неговите.
Той не беше преувеличил, като й беше казал, че няма да спи тази нощ. Искаше да й докаже, че е добър любовник. Арабела обаче беше твърдо решена да не му даде така желаната победа. И той остана очарован и запленен от жената, която още не беше успял да завладее. Досега не беше срещал жена, която да не може да доведе до сладостните тръпки на оргазма. Но, изглежда, не можеше да постигне с английската роза онова, което беше постигал с толкова много жени. Друг мъж може би щеше да се ядоса при тези обстоятелства, но не и Адриен Морло. Не, той беше заинтригуван, защото му беше ясно, че Арабела не е студена жена. Тя посрещаше радостно ласките му, беше топла и податлива. Имаше апетит за сексуални игри, какъвто много малко от познатите му имаха. Но просто не можеше да я накара да му се отдаде изцяло.
В ранните утринни часове каретата на Арабела спря отново до малката къщичка край Сена. И Фицуотър, и Вардън, я чакаха.
— Добре ли сте? — попита я направо капитанът.
— Да — отговори спокойно тя.
— Тогава ще легна да поспя малко — каза той и я остави насаме с лорд Вардън.
— Налей ми малко вино, Тони — каза Арабела, като прекоси стаята и застана до камината. Въпреки малкото разстояние, което беше пропътувала в каретата, беше замръзнала до кости. Протегна ръце към огъня, за да ги стопли.
— Предполагам, че завръщането ти призори означава, че си се оставила на страстта на дука — каза лорд Вардън и й подаде чаша вино. — Не знам как по-деликатно да те попитам.
— Няма нужда. — Тя се засмя и отпи доста голяма глътка от питието, което щеше да я сгрее. — Не, тази нощ не научих нищо, което би могло да е от полза за Англия. И да, мисля, че той още се интересува от мен. Искаше да остана при него, но аз му отказах, разбира се. А после предложи да ми купи къща в Париж, за да можем да се срещаме. Казах му, че трябва да си помисля. Какво да правя, Тони? Трябва да ми кажеш докъде мога да стигна, защото ти сигурно знаеш.
Лорд Вардън се замисли и едва след няколко минути каза:
— Ще трябва да му откажеш, мила. Ако съсипеш репутацията си, вече няма да си полезна и на нас. Не е скандално да прекараш няколко нощи в хотела на дука или да останеш няколко дни в замъка му край Лоара. Но само дотогава, докато имаш свой дом. Всички очакваха, че ще се предадеш на чара на Адриен Морло. Ще говорят, че си негова любима, но в това няма нищо лошо. Не можеш обаче да приемеш такъв подарък като къща след толкова кратко познанство.