— Всичко, милорд, защото аз и Арабела станахме добри приятели — каза лорд Вардън. Започваше да изпитва съчувствие към графа. — Изгнаниците често се сприятеляват, нали знаете. Моят дом беше близо до Йорк.
— Вие сте шпионин — каза тихо графът, внезапно започнал да разбира. — Вие и Хенри Тюдор сте превърнали и съпругата ми в шпионка.
— Съпругата ви се бори за имота си така упорито, както би го сторил всеки мъж. Няма значение, че начините и оръжията й за това са различни от онези, които бихте използвали вие, милорд — каза лорд Вардън.
— А вие не се ли страхувате, че мога да ви издам, сър? — попита Тевис Стюарт.
Лорд Вардън се усмихна на огромния шотландец.
— И защо бихте го направили, милорд? Нима не обичате лейди Арабела Грей? Нима между Англия и Шотландия не цари мир? Нима кралят не обеща, че ще даде дъщерята, която му се роди през ноември, за жена на шотландския крал? Но, милорд, ние вече сме едно семейство.
Тази забележка накара графа да се засмее.
— Моят племенник няма да приеме за съпруга английската принцеса, човече, но по същество сте прав. Между страните ни цари мир. Не ми харесва това, че Арабела е в опасност.
— Виждам, че много я обичате — каза лорд Вардън. — Чувствата са изписани на лицето ви, милорд. Ще ви посъветвам да ги прикривате, за да не станат достояние на всички. Когато тя се върне в Англия, ще можете да загладите недоразуменията си. А сега нито времето, нито мястото са подходящи. Върнете се у дома си, милорд. Само вие застрашавате Арабела. Тя не е в опасност. Но дук Дьо Ламбер е извънредно ревнив.
— Тя е моя съпруга — заинати се Тевис Стюарт.
— Била е ваша съпруга — отговори му лорд Вардън.
— Аз не признавам развода — каза графът.
— Но не ви е предоставен избор по въпроса, милорд — напомни му лорд Вардън. — Казвате, че я обичате, че се тревожите за нейната безопасност, а настоявате да я застрашавате с присъствието си. Не ви разбирам.
Когато схвана колко неумолима е реалността, Тевис Стюарт нададе стон. Беше се забъркал в нещо, което нямаше нищо общо с него. И най-лошото беше това, че наистина не можеше да замаскира страстта, която изпитваше към Арабела. Трябваше да се върне у дома. Не можеше да остане и да гледа как дук Дьо Ламбер ухажва съпругата му, без да изпадне в безсилна ярост.
— Довечера ще замина за Англия — каза той на лорд Вардън.
— Тя скоро ще се върне в „Грейфеър“, сър, и ще можете да я намерите там — утеши го лорд Вардън.
— Тя каза ли ви как се срещнахме? — попита графът.
— Да — отговори лорд Вардън. — Постъпили сте много смело, като сте я отвлекли.
— Тя никога не ми прости това — каза тъжно графът.
— Но ще го направи, когато си върне „Грейфеър“, защото тя също ви обича, милорд. Никога не е отричала това.
Гостите се отправиха към близкия замък, където щеше да бъде дадено угощение в чест на младоженците. Веднага след това, с бързина, която беше направо неприлична, кралят и дворът заминаха за замъка в Амбоаз. Кралят се страхуваше, че малините му ще узреят, а той няма да може да ги опита. Малините бяха любимият му плод.
— Ще си устроим празненство — обърна се кралят към дук Дьо Ламбер минута преди да възседне коня си. — А вие, английска розичке, ще бъдете нашата богиня на любовта и красотата.
— За мен ще бъде чест, сир — отговори тя.
Новата дукеса Дьо Астиер се обърна към съпруга си и тихо го попита.
— Защо кралят вдига такъв шум около курвата на дук Дьо Ламбер?
Жан-Клод Биланкор се изчерви.
— Но, Мари-Клер — каза той тихо и неодобрително, — дук Дьо Ламбер е най-близкият приятел на краля. Няма нищо лошо в това, че той е влюбен в лейди Арабела Грей. Тя е много красива и много очарователна. Всички тук я харесват. Може би ти не си свикнала с това, защото идваш от страна, в която всичко е различно. Но тук такива връзки са нещо обичайно и никой не ги порицава. Ще трябва да си държиш езика зад зъбите, иначе няма да можем да се движим в обществото. — Той я потупа по ръката. — Сигурен съм, че бързо ще свикнеш с нашия живот.
Сорча наведе глава и прехапа устни. Преглътна острите думи, които бяха на езика й. Реши, че ще има време да отмъсти на Арабела, първо трябваше да заздрави позициите си като съпруга на дука.
— Разбира се, мили — каза тя и вдигна поглед към съпруга си. — Ти ще ме научиш на всичко, което трябва да знам, нали? — А в същото време си мислеше за това, колко ниско е паднала Арабела Грей.
Дворът се премести в замъка на дук Дьо Ламбер. Негови гости бяха също така лейди Арабела Грей и лорд Вардън. Замъкът беше в готически стил, разположен на хълм, който гледаше към река Лоара. От трите страни го заграждаше гора. Четвъртата му страна гледаше към лозе, което стигаше чак до реката. Изглеждаше, че наоколо няма никаква друга постройка, но всъщност не беше така. Само няколко мили деляха замъка от този на краля в Амбоаз.