— Съпругата ти никога ли не идва тук? — попита Арабела любовника си. Беше настанена в удобен апартамент, съседен с този на дука.
— Не, съпругата ми не е идвала тук нито веднъж — отговори Адриен. — Тя рядко напуска Нормандия. Предпочитам, а също и тя, да стои при децата. Те са главното й задължение. — Той я целуна по рамото. — Нито една жена не е била в този апартамент преди теб, мила. Стаите бяха специално обзаведени за теб. Харесват ли ти? А довечера ще опиташ от виното, което произвеждам от собственото си грозде. Довечера ще се любим, мила!
— Няма да можем — отговори тя. — Ти си поканен на празненството в Амбоаз, което кралят дава в чест на дук и дукеса Дьо Астиер.
— Той, изглежда, се кани да вземе под крилото си младоженците — отбеляза недоволно Адриен Морло.
— Може би мисли за предстоящата си сватба с Маргарет Австрийска — предположи Арабела.
— Шарл никога няма да се ожени за представителката на рода Хепбърн — каза дукът.
— Но те са сгодени — каза Арабела с необорима женска логика.
— Годежите мотат да се разтрогват — отговори той.
— Така ми каза ти и преди. Но защо кралят би постъпил така, Адриен? — Тя го целуна нежно по устата. — Нима, ако бяхме сгодени, ти щеше да ме отхвърлиш?
— Ах, ти, хитрушо! — засмя се той, а после внезапно стана сериозен. — Не бива да споменаваш за това на никого, любима, но Орлеанският дук от известно време настоява кралят да се ожени за принцеса Ан, наследница на Британия. Много е важно да направим Британия част от Франция. Тази провинция е от особена важност.
— Но Ан, наследницата на Британия, трябва да се омъжи за Максимилиан от рода на Хабсбургите — каза Арабела с тон, с който искаше да покаже, че може би не всички факти са известни на Адриен Морло, затова той си прави неверни заключения.
— Искаш ли да се обзаложим за това, какви са шансовете тази женитба да се осъществи, любима? — предложи той. — Франция няма да позволи на Максимилиан да й отнеме Британия.
И той й протегна ръката си, на която всички пръсти, освен палеца, бяха свити. Арабела шеговито го удари по рамото.
— Мъже! Вие всички сте луди! — каза тя. — Престани, Адриен! Престани! Ще закъснеем за празненството в Амбоаз!
Той неохотно стана от леглото.
— Добре, мадам — съгласи се той, — но се приготви за довечера.
Той излезе от стаята с усмивка, като си подсвиркваше. Когато се увери, че се е прибрал в апартамента си, Арабела извика Лона.
— Отиди при лорд Вардън и му кажи, че трябва да говоря с него насаме колкото се може по-скоро. И внимавай, защото не искам никой да види, че те пращам при Тони. Разбираш ли?
— А не е ли по-добре да почакате до довечера и да говорите с него на празненството в Амбоаз? — посъветва я Лона. — О, знам, че нямаш търпение, Бела, но трябва да бъдеш много внимателна. Една погрешна стъпка и ще предизвикаш трагедия.
Арабела кимна.
— Да — съгласи се тя, — вярно, че съм нетърпелива. Господи, Лона! Вече цяла година сме тук и Маргарет сигурно ме е забравила.
— Само още малко, милейди. Бяхте толкова смела досега. Дори татко ми се гордее с вас. Вие сте истинска Грей!
Истинска Грей. Арабела беше готова да се засмее с глас. Какво биха си помислили родителите й, а и прадедите й, ако знаеха, че тя продава тялото си, за да си върне дома, който те бяха защитавали смело с мечовете си? Да, тя беше направила всичко възможно и най-после се беше сдобила с информацията, която преследваше от няколко месеца. Вече можеше да мисли за връщане в „Грейфеър“. А информацията наистина беше много ценна, защото Британия беше един от най-верните съюзници на Англия. И сега тя може би щеше да го загуби. Да, информацията струваше много повече от „Грейфеър“. Вече не беше длъжница на Хенри Тюдор.
Тази вечер тя беше толкова щастлива, че това не можеше да се скрие, и дукът й каза:
— Виждам, че чистият въздух тук, край Лоара, ти се отразява добре, любима. Наистина беше бледа през зимата.
— Може би има и нещо друго — подхвърли кралят. — Така ли е, мадам?
— Не знам, сир — отвърна Арабела, — мога само да кажа, че никога през живота си не съм била по-щастлива.
Оформиха се двойките за новия танц и той започна, а Тони Вардън тихо прошепна в ухото на Арабела:
— Ще се срещнем в градината с розите, мила. Твоята Лона казала на моя Уил, че имаш информация за мен. — И лорд Вардън протегна врат, престори се, че танцът го забавлява толкова много, колкото и другите гости.