Като се увери, че никой не гледа към нея, Арабела застана в края на тълпата, почака малко, а после тръгна, без да бърза, към градината с розите. Там започна да се разхожда бавно между ароматните цветове, като си вееше с пауновото перо, което й беше дал дукът. Ако някой я видеше, щеше да си помисли, че е отегчена от предлагащите се забавления, или пък че в залата й е много топло и задушно.
— Добър вечер, мила — Лорд Вардън й целуна ръка. — Какво имаш да ми казваш?
— Кралят наистина ще развали годежа си с Маргарет Австрийска, за да се ожени за Ан от Британия — прошепна Арабела, а после подробно му разказа всичко.
— Боже мой! — възкликна лорд Вардън и тихо подсвирна. — Това се казва новина, мила! Крал Хенри ще бъде извънредно доволен от теб.
— Искам вече да си отида у дома — каза Арабела. — Кралят ми обеща, че ще му служа само година, Тони, а срокът вече мина. Получих информацията, която търсехме, и искам да си ида у дома. Искам да видя дъщеря си. Тя сигурно е забравила майка си. Копнея и за „Грейфеър“. Мисля, че съм си го заслужила. Вече не съм длъжница на краля.
— Първо трябва да изпратя новината в Англия, Арабела — каза лорд Вардън.
— Нека аз да бъда човекът, който ще я занесе — помоли тихо тя.
Лорд Вардън поклати глава.
— Не мога да ти позволя да се върнеш в Англия, докато не получа разрешение от краля — каза той.
— Не мога повече да бъда любовница на дук Дьо Ламбер, Тони — отговори тя. — Без значение колко упорито си повтарям, че онова, което правя, е правилно, то си остава грешно! Направих каквото трябваше, за да спася дома си. Споменът за случилото се ще нося до края на живота си. Но не мога да продължавам повече. Нека си отида у дома!
— Никъде няма да ходиш, Арабела Грей, освен в Бастилията! — изсъска познат злобен глас. Иззад розовия храст излезе Сорча Мортън, вече дукеса Дьо Астиер. — А също и вие, милорд! И двамата ще бъдете екзекутирани!
Лорд Вардън силно пребледня. Но Арабела, която само до преди миг сякаш щеше да заплаче, сега изведнъж се превърна в тигрица.
— Наистина ли, госпожо дукесо! — сряза я тя. — И защо мислите, че ще отида в Бастилията?
— Защото си шпионка — каза тихо дукесата. — Ще докладвам за вас двамата и така ще ме обича не само новият ми съпруг, а и кралят. Така ще си отмъстя за обидите, които ми нанесохте в двора на крал Джеймс. И ще завършите дните си далеч от вашия любим „Грейфеър“.
— Внимавайте, госпожо дукесо — предупреди я Арабела. — Далече сте от дома, затова не можете да разсъждавате трезво. Ако кажете нещо за мен, и аз ще кажа нещо за вас. Какво ще си помисли съпругът ви, когато разбере, че сте спали с всички без изключение в двора на крал Джеймс, а и не се знае дали само с тях. Знам някои клюки за вас, Сорча, някои пикантни историйки, които не са известни на всички. Включително кръвосмесителните връзки, които сте имали с не един от братовчедите си. Ако кажете дори само една дума за онова, което току-що чухте, бракът ви скоро ще бъде анулиран. А вие, Сорча, ще бъдете изпратена у дома с пострадала чест и ще трябва да давате обяснения на краля. Вече нямате нищо в Шотландия, а се съмнявам, че Джейми ще се зарадва да ви види при тези обстоятелства. Както чух, той се е влюбил и едва ли ще е щастлив от досаждането на старите си любовници. Няма да ви позволя да ми отнемете победата. По-скоро ще ви убия! — Зелените очи на Арабела опасно проблясваха. Ръцете й бяха свити в юмруци.
— Кучка! — отговори Сорча Мортън. — Толкова много те мразя, че няма да мога да сдържа езика си. Дори страхът няма да ми попречи.
— Дръжте си езика зад зъбите само три дни — започна нежно да я увещава лорд Вардън. — Дотогава ние ще сме си заминали от Франция. А като го няма изкушението, мадам, може би ще замълчите завинаги. — Той взе ръката й и й се усмихна.
— А защо да не мога да ви издам, след като сте заминали? — запита тя сприхаво.
— Хората ще си помислят, че сте били в съюз с нас, мила моя — предупреди я лорд Вардън, като все още държеше ръката й и гледаше право в топлите й кафяви очи.
— Нима няма да се задоволите с това, че сте ни принудили да напуснем Франция, преди да сме приключили мисията си? — излъга Арабела като гледаше невинно.
Дукесата засия.
— Попречих ви, нали? Сложих край на действията ви! — каза тя, щастливо усмихната.
— Наистина го сторихте, мадам — излъга я и лорд Вардън, като й се усмихна топло. — Задоволете се с това и с невероятния късмет да сте омъжена за дука. Тази нищо и никаква информация, с която се сдобихме след цяла година усилия, няма никакво значение за безопасността на Франция. Тя няма да предизвика войни. — Той целуна ръката й. — Ако запазите тайната ни, мадам, ще ви изпратя красив и скъп подарък от Кале.