— Сватбен подарък ли, милорд? — предвзето рече Сорча, като предизвикателно се притисна в него.
Антъни Вардън се усмихна и я погледна щастливо.
— Не, нещо само за вас, мила — каза той тихо и добави: — Вие наистина сте очарователна. Мисля, че още не съм целунал булката, нали?
Новата дукеса обаче бързо се съвзе.
— Съжалявам, че ще трябва да напуснете Франция, милорд — каза тя, без да скрива мислите си.
— Аз също — отговори искрено лорд Вардън.
— Ще забележат, че ни няма — намеси се Арабела.
— Страхувам се, че лейди Арабела е права — каза лорд Вардън, като се престори, че съгласието му е дадено неохотно. Хвана дукесата под ръка и каза: — Ще ми позволите да ви придружа обратно до залата, нали, мила?
И като не обърна никакво внимание на Арабела, той поведе Сорча Мортън по чакълената пътечка, която се виеше сред розовите храсти. Останала сама, Арабела отново започна да се разхожда. Никак не й харесваше това, че Сорча беше чула техния разговор. Заплахите, че ще разкрият миналото й, както й чувственият чар на лорд Вардън сигурно щяха да осигурят мълчанието й, докато те заминат. Но Арабела не искаше да поверява живота си на случая. Единственото хубаво нещо беше това, че незабавно ще тръгнат за дома. А кога и как ще пътуват, зависеше от лорд Вардън, естествено.
— А, ето къде си била, любима. — До нея стоеше Адриен Морло. — Отегчи ли се вече?
— Да — отговори тя. — А и ми е много топло с тази рокля. Излязох да се разхладя, но няма никакъв ветрец — оплака се Арабела и отново започна да си вее с пауновото перо.
— Сигурно ще се разхладиш, като си съблечеш роклята — прошепна той и я целуна по устата. — Имам изненада за теб, красавице моя.
— Каква е тя? — попита тя. — О, Адриен, толкова си щедър! Вече ме засипа с бижута и рокли.
— Този път не е нито бижу, нито рокля, мила — каза той. — Този път е нещо, което още повече ще ти хареса.
— Няма да ми кажеш предварително, нали? — каза тя, а той почувства надигащата се в него страст. Никога нямаше да може да й се наслади достатъчно. Много съжаляваше за това, че не беше успял да я докара до края, независимо от това, че тя обичаше да прави любов с него.
— Трябва незабавно да се сбогуваме с краля — каза той и отново я целуна.
Но им трябваха цели два часа, за да се върнат в неговия замък край Лоара. Лятната нощ беше топла и спокойна, въздухът — свеж и благоуханен. Арабела се наслаждаваше на красотата на природата и като че ли беше забравила за всичко друго. Когато слязоха от конете, дукът попита:
— Кога мога да дойда при теб.
— Трябва да се изкъпя — отговори тя. — Когато се приготвя, Лона ще почука на вратата ти.
Арабела се приготви, без да бърза. За последен път щеше да бъде принудена да се отдаде на Адриен Морло. Странно, но изпитваше тъга. Може би защото дукът не беше лош човек и винаги я беше уважавал. Той не знаеше, че тя е станала негова любовница просто, за да получи информация. Мислеше я за бедна благородничка. И точно затова я беше взел за любовница, защото искаше да я закриля и да й помага. Е, с всичко това вече беше почти свършено. След време споменът нямаше да е толкова болезнен. Но никога не би могла напълно да забрави този период от живота си.
— Е, защо се къпете пак, аз не мисля, че сте мръсна — каза Лона. — Говорихте ли с лорд Вардън?
Арабела кимна.
— Ще ти разкажа всичко, когато няма опасност да ни чуят — прошепна тя.
Лона пусна косата на Арабела и внимателно я разреса.
— Искате ли долна риза? — попита Лона.
— Не, много е топло. Отвори прозорците, за да влезе малко ветрец. — Арабела се излегна на леглото и се подпря на лакът — в поза, която беше особено съблазнителна. — Е, вече май съм готова да посрещна дука — каза тя.
Лона се усмихна горчиво, угаси свещите, като остави само една да свети, провери дали има вино в гарафата, направи реверанс и каза на господарката си:
— Желая ви лека нощ, милейди.
— Почукай на вратата на дука, преди да се прибереш в стаята си, Лона — каза й Арабела.
Лона отново направи реверанс и силно почука на вратата, която делеше спалнята на дука от тази на господарката й. После бързо излезе.
Вратата едва се беше затворила зад гърба й, когато другата се отвори и дукът влезе в стаята. Също като Арабела, той беше гол. Отиде до леглото, наведе се и я целуна. Нещо не беше наред! Арабела нервно се отдръпна. Питаше се къде е проблемът. После чу познат смях и стреснато вдигна глава, за да види още един Адриен Морло, също гол, да влиза в стаята.