— Не можа да я заблудиш. Ален — каза той доволен. — Ти може и да си мой огледален образ, но не можеш да целуваш като мен.
— Никога не съм чувал жените да се оплакват от моите целувки, Адриен — каза раздразнено първият мъж.
Дали не полудяваше? Арабела въртеше глава и поглеждаше ту единия, ту другия.
— Адриен? — каза тя, без да се обръща определено към някого. — Кой е този мъж и защо му позволи да влезе в спалнята ми? — Тя инстинктивно придърпа завивките към брадичката си.
— Хайде, скачай в леглото, Ален — заповяда дукът и сам той легна от едната страна на любовницата си. Целуна я бегло и продължи. — Не се ядосвай, хубавице. Това е изненадата, която ти обещах. Този господин ми е брат и се казва Ален дьо Морло.
— Твой брат?! — За Бога, защо ли повтаряше думите му.
— Нека ти обясня, любима.
— Да, моля те, трябва да ми обясниш. Не можеш просто ей така да караш и други мъже да лягат в леглото ми!
Тя хвърли гневен поглед към Ален дьо Морло, а той й се усмихна нежно. Единствената разлика между тях беше в цвета на очите. Адриен имаше сини очи, а Ален — тъмнокафяви.
— Моля те, не се ядосвай, хубавице — каза тихо той. — Позволи на Адриен да ти обясни, преди да започнеш да го съдиш.
Арабела се намери седнала, подпряла гръб на високите възглавници, между двамата мъже.
— Е, Адриен? — попита тя.
— Ален е мой брат и най-близкият ми приятел. Споделям с него всичките си мисли, дори най-съкровените. А ти, мила, ми причини огромна мъка, макар да го направи несъзнателно. Много ме боли заради това, че не можах да ти доставя удоволствие. Това не ми се е случвало никога преди. Сигурен съм, че вината не е само моя, Бела. Но много ми се иска да ти дам този специален подарък. Хрумна ми, че може би двамата с Ален ще успеем да свършим това, което аз не успях да свърша сам. При нормални обстоятелства, не споделям любовниците си с никого. Но тъй като много искам да ти доставя удоволствие, аз мога да те разделя единствено с Ален, моя брат и най-близък приятел. Заедно ще те доведем до екстаз, Бела!
Арабела не знаеше дали да плаче, или да се смее. Тя се беше постарала да остане хладна, за да задържи вниманието на Адриен, докато получи желаната информация. Не беше й хрумнало нито веднъж, че той ще я сметне за жена, неспособна да стигне до оргазъм. Не беше и помисляла, че ще му причини мъка! Дори беше решила тази нощ да се люби с него без задръжки. А сега, за Бога, какво щеше да прави сега?
— Милорд — поде тя, но той сложи дланта си на устните й.
— По очите ти виждам, че се страхуваш, хубавице моя, но не бива. Ален и аз ще бъдем най-нежните любовници на света. Ще познаеш удоволствия, които не си познала досега, обещавам ти. — Той я погали по бузата. — Виж как тя се изчерви, Ален. Не е ли очарователно? Мисля, че се срамува да се отдаде едновременно и на двама ни.
Ален дьо Морло пак й се усмихна нежно и я прегърна.
— Хайде, мила, дай ми устните си — помоли я дукът тихо. Тя се обърна към него, като направи усилие да се освободи от прегръдката на Ален. Той я целуна страстно, езикът му проникна дълбоко в устата й. Арабела разбра, че няма да може да се изплъзне от обятията им, но не можеше да престане да се пита каква жена е тя, че може да сподели леглото с двама мъже едновременно. Дали щяха да прекратят играта, ако започнеше да протестира по-силно? А може би всичко щеше да бъде наред, ако просто се отпуснеше и се оставеше на непознатите усещания. Случилото се щеше да й даде основание да напусне дука без угризения, още повече че това нямаше да му се стори странно. Докато дукът я целуваше все така страстно, ръцете на Ален я прегърнаха отзад, обхванаха гърдите й и започнаха да ги галят. Арабела изпищя, но Ален тихо прошепна в ухото й.
— Не, не, мила. Не се страхувай от мен. Колко са красиви гърдите ти. Приличат на първите есенни ябълки. Съвършени са! Просто съвършени! — И той продължи да я гали.
Гърдите на Арабела се втвърдиха от желание под опитните ласки на Ален. Може би и думите чу бяха допринесли за това. Той нежно си играеше със зърната й, хващаше ги между двата си пръста и ги издърпваше напред, а после бързо прокарваше палеца си по тях, докато на нея й се прииска да вика, толкова остро и силно беше усещането. Ален дьо Морло нежно загриза долната част на ухото й. Съвсем бавно, езикът му погали вътрешността на ухото й. Той тихо прошепна:
— Членът ми е вече много нетърпелив да влезе в нежното ти крехко тяло, хубавице. Подивявам от желание по теб. — А после се обърна към Адриен. — Дай ми за малко устните й. Не им ли се насити вече?
Дукът неохотно отдели устните си от нейните и каза на брат си:
— Никога няма да се наситя на целувките й. Те са сладки като нектара на боговете. Можеш да я целунеш само ако обещаеш, че после ще дойде отново моят ред.