Той я хвана за ръката и на практика я завлече до стаята на Арабела, която се намираше на етажа над залата. Малката дъщеря на Фицуотър, Лона, беше седнала на леглото. Двете с Арабела играеха на топчета. Като вдигнаха погледи към него, и двете започнаха да се кискат. Сър Джаспър, на шега, се хвърли на леглото между двете. Лона изпищя. Писъкът приличаше по-скоро на мяукането на малко котенце. Той протегна ръка и започна да я гъделичка по ребрата. Лона заизвива тяло и започна да се смее. Смееше се все по-високо, макар че Арабела се опитваше да я защити със собственото си тяло.
— Не! Не! Лона има ужасен гъдел, господарю. Имайте милост към нея! — извика Арабела.
Той прекъсна играта за миг, погледна към нея и каза:
— А ти имаш ли гъдел, Арабела, сладка моя?
— Не!
— Лъжкиня! — отговори той. Преди тя да успее да му избяга, той протегна ръка към нея.
— Ох! — задъха се Арабела и диво се засмя, а в очите й бликнаха сълзи — Спри? Спри? — И тя заизвива тяло, за да избегне допира до него. Нощната й риза се надигна и изложи на показ бедрата и дупето й.
— Арабела! — Гласът на Роуина издаваше силно възмущение, което беше породено от факта, че ръцете на сър Джаспър опипват тялото на Арабела. Те се разходиха по току-що напъпилите й гърди, небрежно погалиха корема й и се спуснаха дори още по-надолу.
— Арабела! Сър Джаспър! Веднага престанете! Лона! Слез от леглото и дръпни полата си надолу! — Тя издърпа момичето, накара го да се изправи и протегна ръка, за да спре сър Джаспър.
При допира на ръката й до рамото му, той незабавно преустанови играта с Арабела, обърна се, погледна я право в лицето и каза:
— Щом животът ни може да е толкова весел, аз ненавиждам правилото, което ни пречи веднага да отпразнуваме сватбата.
Той се изправи, плесна Арабела по дупето и дръпна нощната й риза надолу.
— Но, господарю! — каза му Роуина гневно. — Арабела е болна и трябва да лежи спокойно. Не мога да позволя тези скандални игри. Лона! Отиди при майка си и й помогни с прането.
Погледът на Лона веднага стана невинен. Тя направи реверанс на господарката си и излезе от стаята, като си подскачаше. Роуина взе от нощното шкафче броеницата на дъщеря си и й я подаде.
— Кажи си молитвата, Арабела. Тя ще те успокои и ще направи духа ти отново покорен. — После се обърна към сър Джаспър: — Елате, господарю. Да оставим Арабела на нейните размишления.
— И аз бих искала вече да сме женени — каза предизвикателно Арабела на майка си. — Тогава тук, в „Грейфеър“, аз сама ще си бъда господарка!
— Веднага се извини на майка си, малка моя — каза тихо сър Джаспър. — Тя ти мисли само доброто.
Долната устна на Арабела безмълвно затрепери. После тя тихо каза:
— Извинявай, мамо.
Роуина бързо прекоси стаята, коленичи до леглото и взе дъщеря си в прегръдките си.
— Простено ти е, мила. Хайде, почивай си вече. Знам колко мразиш болестите и как не обичаш да се чувстваш зле.
Тя целуна детето си по челото, а после изведе сър Джаспър от спалнята му. Когато отново влязоха в залата, сър Джаспър се обърна към Роуина:
— Арабела ще навърши дванайсет години в края на март, нали?
— Да, господарю — каза Роуина.
Той беше застанал до огъня. Тя му подаде чаша вино.
— Много момичета се омъжват на дванайсет години, нали? Докато не се оженя за дъщеря ти, аз няма да бъда истински господар тук, в „Грейфеър“.
— Никой тук не оспорва правата ти, господарю. И кралят, и кралицата подчертаха, че сватба няма да има, докато Арабела не стане на четиринайсет и дори на повече.
— Мисля, че ако ги помолиш сватбата да стане сега, те няма да имат нищо против. Едва ли ще ти противоречат — каза той. — Ако мога да говоря направо, ще ви кажа, че аз имам своите нужди.
— Нужди? — Роуина остана мълчалива за миг, силно озадачена, а после бузите й пламнаха.
Той сви рамене.
— Аз съм мъж, мадам. Щом нямам съпруга, която да задоволява мъжките ми нужди, ще трябва да намеря друга жена. Рано или късно, до ушите на дъщеря ти ще стигнат слухове за моите скитания и лошо поведение. Тя ще страда, чувствата й ще бъдат наранени, ще се ядоса. Девственици като Арабела, които са отгледани с любов и нежни грижи, не разбират тъмната страна на мъжа. Аз съжалявам, ненавиждам се за слабостта си, сладка Роу, но какво мога да направя?
— Не можеш ли да си вземеш любовница, господарю? Много мъже го правят — каза тя.
— Дали ще го направя с една жена или с дузина, няма никакво значение. Хората ще говорят, че непрекъснато излизам от замъка и се връщам по никое време — каза той. — Виждам само едно решение. Трябва да се оженя за дъщеря ти през пролетта.
— Не!
Той видя силната мъка в очите й. Разбра, че предложението трябва да излезе от нейните собствени уста и от ничии други.