Ален започна жадно да я целува, а Адриен засмука зърната на гърдите й. Усещанията засипваха цялото й тяло. Като че ли нито един от двамата не се интересуваше дали тя участва активно в любовната игра или не. Единствената им цел бе да я възбудят до краен предел. Нямаше да им е трудно. Дори каменна статуя не би устояла на нежните ласки на тези двама красиви мъже. Тя вече не беше сигурна чии са ръцете, които милват тялото й. Не беше пренебрегната нито една негова част. Ръцете погалиха първо раменете й, а после гърдите й, корема й, бедрата и хълбоците й. Арабела започна тихо да стене. Не можеше повече да скрива, че те й доставят удоволствие, не можеше повече да се преструва. Тялото й се изви в дъга и само се предложи на ласките им.
— Ах, любима — прошепна дукът, — започваш да чувстваш страстта, нали?
— О, да! — прошепна Арабела. — О! О! О, да!
Адриен Морло се усмихна и седна така, че подпря гръб на високите възглавници. Придърпа Арабела над себе си и започна страстно да смуче гърдите й. Ален покри с горещи целувки тялото й, като се спускаше все по-надолу и по-надолу. Най-после той достигна до малката перла на нейната женственост. Адриен продължаваше да гали гърдите й, а после започна да ги мачка почти болезнено. Арабела остро извика, защото езикът на Ален се беше вмъкнал между срамните й устни и доста опитно галеше центъра на нейното удоволствие. Той ту я галеше бавно и нежно, ту я смучеше, а после езикът му внезапно ставаше бърз и игрив. Арабела беше замаяна, беше подивяла, изпитваше нужда да се разтовари от напрежението, което се беше трупало у нея месеци наред. Желанието й беше неудържимо като виковете, които излизаха измежду притворените й устни. Съвсем скоро тя почувства първите вълни на наближаващия оргазъм.
— Хайде, вземи я, братко! Вземи я! — чу Арабела гласа на дука. — Вземи собственото си удоволствие, но остави кулминацията за мен, моля те. Искам най-после да задоволя напълно страстта си.
Думите му достигнаха до съзнанието на Арабела. Тя се опита да предотврати тази сексуална лудост, като извика:
— Не! Не, Адриен, не!
Той погледна в очите й, целуна я и каза:
— Не, мила, не се бори, недей да си отказваш и този път удоволствието.
Арабела беше близо до припадъка, но все пак почувства тялото на Ален върху своето. Твърдите му бедра притискаха здраво нейните. Членът му бавно проникна в нея. Той въздъхна сластно, цялото му тяло трепереше от силната възбуда.
— Господи! Какво блаженство, Господи! — извика той високо. — Боже мили, Адриен, тя е толкова красива, че ме направи неопитен като младо момче! — Ален се отпусна върху нея. Беше готов да заплаче от разочарование, че всичко е свършило толкова бързо за него.
— Нощта едва сега започва, братко — засмя се дукът. — Английската роза може да ни даде още много. Хайде, Ален, отдръпни се. Позволи ми да довърша онова, което ти започна. Вярвам, че Бела е вече близо до върховното удоволствие.
Арабела отвори очи. Сетивата й бяха възбудени до краен предел, но тя все още изпитваше срам. Адриен й се усмихна.
— Не се противи, любима — прошепна той. — Остави се на страстта!
Той влезе в нея с бърз и силен тласък, изпълни я цялата и в този миг тя разбра, че е загубена. Този път нямаше да може да му попречи да постигне така желаната от него победа. Но това щеше да бъде и нейна победа. Тя го прегърна здраво, а бедрата й се повдигнаха, за да посрещнат неговите. Ноктите й се забиха в плътта му и оставиха следи по кожата на гърба му. Адриен отметна глава назад и високо се засмя.
— Този път няма да устоиш на страстта, Бела! — извика той. — Най-после си изцяло моя!
Никога досега Арабела не се беше чувствала така. Сърцето й биеше тежко. Вътре в нея се надигаше буря. Знаеше, че не може да контролира нито тялото, нито чувствата си. Изпитваше страх. Страхуваше се не от самата страст, а от това, че този път няма да може да я скрие. И разбра, че само ако се предаде на усещанията, ще може да оцелее. Тя бавно прогони страха и се остави на бурята. Нагоре. Нагоре. Нагоре. А после изведнъж започна да пада, да пада надолу, в топъл и безкраен мрак. Чу как някъде далеч извика жена. Чу въздишките на задоволство и виковете на мъж, отдаден на върховния миг. Но беше сигурна, че това няма нищо общо с нея. Приличаше на жаба, паднала на дъното на езерото, която се опитва да изплува. Не успя. Падна в прегръдките на мрака, където я очакваше единствено нищото.
Глава 21
— Боже мой! — възкликна разтревожен лорд Вардън. — Приличаш на самия дявол, Арабела! Какво се е случило?