— Не съм сигурна, че искам да го споделя с теб, Тони — отговори тя. — Предполагам, че си дошъл да ми кажеш кога тръгваме. О, Господи, моля те, нека бъде скоро!
— Утре кралят организира лов, който ще трае цял ден — каза лорд Вардън. — Моментът е много подходящ за нашето заминаване, макар че ще има доста въпроси. Всички ще се чудят къде сме изчезнали. Сигурна ли си, че си добре?
— Тони — попита го тя, — делил ли си някога жена с друг мъж?
Въпросът й изненада лорд Вардън. Той се изчерви, но все пак отговори:
— Е, един или два пъти… Аз… — изведнъж той престанала говори, пребледня и извика: — Господи! Нима искаш да кажеш, че дук Дьо Ламбер… че Адриен Морло… Господи, Арабела! Как си понесла това, та ти си порядъчна жена!
— О, понесох го, Тони, защото нямах друг избор — отговори тя. — Знаеш ли, дукът има брат близнак. Само цветът на очите им е различен. Казва се Ален дьо Морло.
— Но защо Адриен е постъпил така с теб? — зачуди се лорд Вардън. — Очевидно, че те обожава. За голямо забавление на двора, той е влюбен в теб.
— И точно затова снощи доведе брат си в леглото ми — каза Арабела. — Играла съм ролята си прекалено добре, Тони. Демонстрирах сдържаност и студенина, за да задържа вниманието му. А той решил, че на всяка цена ще ми достави удоволствие. Не можел обаче да ме раздели с друг, освен с брат си.
Арабела потрепери, а лорд Вардън я прегърна, за да я успокои.
— Имаш ли сили да понесеш пътуването, Арабела? — запита я той загрижен.
— Трябва да заминем, Тони, защото не бих могла да понеса още една такава нощ. Искаха да прекарат цялата нощ с мен. И може би щяха да го направят, ако не бях припаднала. Бях в безсъзнание повече от час. Когато се свестих, разбрах, че Адриен се е уплашил и е отпратил Ален. Разплаках се. Дори нежните ласки на дука не можеха да ме успокоят. Най-после, слава Богу, съм заспала. Днес ще си почина добре. Тази сутрин Адриен не дойде да ме види. Казаха ми, че заминал за Амбоаз много рано. Когато се върне, ще му кажа, че съм му много ядосана и няма да му позволя да прекара нощта при мен. А утре ще се престоря на болна. Ние ще сме заминали много преди те да се върнат от лов, защото кралят сигурно ще даде угощение след лова.
— Ако имаме късмет, ще мине цял ден, преди дукът да забележи отсъствието ти. Аз ще трябва да отида на лов, но ще се измъкна още след първата гонка. Ще се срещнем в хана на село Вилероял. Оттам ще продължим към Кале.
— Ще трябва да пътуваме, без да спираме, Тони. Не искам дукът да ни настигне. Не можем да разчитаме на това, че дукеса Дьо Астиер ще запази тайната ни. Сорча ме мрази, без да има причина за това. Не можем да поверим съдбата си на случая.
— Страхувам се, че си права, Арабела — каза лорд Вардън. — Снощи настоя да остана близо до нея и през цялото време ме разпитваше за теб. Беше особено ревнива, макар и да не разбрах защо.
— Заради Тевис Стюарт. Тъкмо се бяхме оженили, когато отидохме в двора. Той не й обърна внимание и тя реши, че трябва да ми отмъсти. — Тя се усмихна леко. Лорд Вардън се зарадва много на тази усмивка, защото бледнината й беше започнала да го плаши. — Внимавай да не се възползва от теб, Тони. Сорча не подбира много-много.
Той се засмя.
— Няма да й дам възможност.
— Само защото заминаваме, нали?
— И заради това — призна лорд Вардън. — Снощи дук Дьо Биланкор получи нова криза и настоя съпругата му да спи в неговата спалня. Никой не се осмелил да възрази на желанието му. Тази сутрин дукесата била кисела и раздразнителна, защото никак не й харесало това, че дукът е преследван от духове. Когато се уморила да слуша жалните му викове, тя го ударила по главата и той изпаднал в безсъзнание, но за кратко.
— Горкият Жан-Клод! — възкликна съчувствено Арабела. — Как е той?
— Възстановил се е и от припадъка, и от кризата, но имал ужасно главоболие — отговори лорд Вардън.
Арабела се изкикоти. На вратата се почука и Лона бързо връхлетя вътре.
— Дукът се е върнал — рече задъхано тя — и, без съмнение, е тръгнал към стаята ви, милейди.
Лорд Вардън се изправи.
— Ще трябва да отида в моята спалня — каза той и бързо излезе.
Лона, която знаеше какво се е случило снощи, каза:
— Бързо в леглото, милейди! Ще го приемете ли?
— Ако не го направя, ще възникнат подозрения. Все някой ще му каже, че лорд Вардън е бил тук. Той ще се запита защо мога да приема лорда, а него — не.
— Лорд Вардън нищо не ви е сторил!
— Все пак е по-добре да се видя с него. Тогава може да ме остави на спокойствие за останалата част от деня.
На вратата се почука и Лона побърза да отвори. Тя направи реверанс пред дука, направи му път и после излезе през все още отворената врата.