В ранни зори Арабела, застанала до прозореца, наблюдаваше как дукът и лорд Вардън излизат, яхнали конете, за да настигнат краля в гората, където щеше да се проведе ловът. Слугите, които бяха малко на брой за този огромен замък, бяха много заети и не забелязаха излизането на господаря си. Освен това те нямаха никакво право да задават въпроси на Арабела. Багажът беше подреден в каретата още по тъмно, часове преди изгрева на слънцето. Бялата кобила, която Арабела беше довела със себе си от Англия, беше вече извън Париж, настанена в един хан по пътя. Другите коне щяха да останат тук, не можеха да ги вземат със себе си. Фицуотър и останалите придружиха Арабела, без да се крият, защото обикновено го правеха при всяко нейно излизане.
Няколко часа по-късно те стигнаха до хана в село Вилероял, където останаха, за да чакат лорд Вардън. Той пристигна малко преди обяд. Обядваха и потеглиха на път. Следващите няколко дни прекараха затворени в тясното пространство на каретата. Спираха само да сменят конете, да се облекчат и да се нахранят. През първите дни нямаше опасност да бъдат преследвани, защото Арабела беше оставила бележка на дука, в която му казваше, че е много сърдита и е заминала, за да се успокои. За да подхрани самолюбието му, а и за да го заблуди, беше написала, че ще се върне след ден-два. През това време щяха да стигнат до Кале. Един от хората на лорд Вардън беше заминал няколко дни преди тях, за да им осигури места на някой от корабите. Така те нямаше да се бавят нито ден в пристанищния град.
Когато пристигнаха в Кале обаче, срещнаха сериозно затруднение. В Ламанша бушуваше силна лятна буря и нито един кораб нямаше да отплава, докато тя не утихне. Настаниха се в доста удобните стаи на малък пристанищен хан, който носеше името „Дивата роза“. Като дадоха няколко допълнителни монети на собственика, си осигуриха абсолютно спокойствие. Бурята утихна след два дни и капитанът на техния кораб ги уведоми, че ще отплават с прилива рано на другата сутрин. Ако имаха късмет, късно следобед щяха да стигнат английския бряг. Миг след излизането на капитана в стаята влезе Адриен Морло. Антъни Вардън си пое дълбоко дъх, а Арабела видимо пребледня. Фицуотър и Фъргюс поставиха ръце на мечовете си и зачакаха командата на лорд Вардън.
— Ех, красавице моя, най-после те настигнах — каза той тихо и й целуна ръка.
— С каква цел, милорд? — отговори студено Арабела и бързо издърпа ръката си. — Нима не прочетохте съобщението, което ви оставих?
— Искам да говоря с теб насаме, Бела — каза той тихо, но многозначително.
— Няма нищо, което лорд Вардън не би могъл да чуе — отговори тя твърдо.
— Нима страстта, която ни изгаря трябва да стане публично достояние? — попита той.
— Вие бяхте този, който пожела така, милорд, а не аз — отговори тя.
— Моля те, любима — каза той.
— Напразно си губите времето, милорд, като се опитвате да ме спрете — каза Арабела.
— Не, Бела, аз не мисля така. Щях веднага да тръгна след теб, но в Амбоаз пристигна куриер от Нормандия, който ми носеше извънредно важно съобщение. Съпругата ми е починала. Задавила се с рибна кост — каза дукът безстрастно.
— Господ да даде мир на душата й — каза Арабела тъжно. — Наистина съжалявам, Адриен.
— Искам да се омъжиш за мен, Арабела — каза той и думите му я свариха неподготвена. — Можем да се оженим и тук, в Кале. Тони ще ни стане свидетел. Не мога да те оставя да си отидеш, Бела, обичам те. Но трябва цяла година да спазвам траура. Все пак тя беше майка на децата ми. Затова женитбата ни трябва да остане в тайна една година.
Арабела беше готова да заплаче. Нима беше преценила толкова погрешно Адриен Морло?
— Не мога да се омъжа за теб, Адриен — каза тя най-после.
— Значи е вярно — отговори той.
— Какво е вярно? — попита тя, макар дълбоко в сърцето си да беше сигурна в отговора.
— Дукеса Дьо Астиер ми довери, че ти и Тони сте английски шпиони — каза Адриен, силно натъжен.
Лорд Вардън се засмя от все сърце.
— Каква лъжа! — възкликна той. — Какво ли би спечелила онази шотландска курва с нея? Бедният Биланкор! Вие знаете ли, милорд, че дукесата е спала с всички мъже от двора на крал Джеймс? Какъв подвиг само, а? И понеже причинявала само проблеми, кралят я изпратил във Франция. Можем само да се надяваме, че наследниците на Дьо Астиер наистина ще носят неговата кръв.
Дукът не обърна никакво внимание на лорд Вардън. Сините му очи не се отделяха от лицето на Арабела.