— Какъв друг избор имам, сладка Роу? Месеци наред се въздържам, потискам желанията си, но зимата е към края си и в дърветата ще потекат живителни сокове. Моите желания ще станат по-силни и едва ли ще мога да им устоя.
Роуина преглътна тежко.
— Дъщеря ми е още дете, господарю, и не е готова да ражда деца.
— И все пак, тя може да стане моя съпруга в пълния смисъл на тази дума — каза той многозначително.
— Тя още не е готова за тези неща, господарю. Страхувам се, че можеш да я нараниш, макар да съм сигурна, че не би го направил нарочно. Какво бих могла да ти кажа, за да те убедя да не прибързваш със сватбата?
Лицето на Роуина изразяваше единствено майчинска загриженост и силен страх. Тя тревожно кършеше ръце. Той взе една от тях в своите, обърна я с дланта нагоре и дари с гореща целувка благоуханната й плът. Тогава очите им се срещнаха и той тихо каза:
— Какъв друг избор имам, сладка Роу?
Тя разбра. Разбра какво трябва да направи, за да спаси детето си от онова, което за него щеше да бъде истинско изнасилване. Значи такова щеше да бъде наказанието й за собствените й порочни мисли и желания. Тя щеше да стане „курвата“ на сър Джаспър Кийн, за да спаси Арабела от „нуждите“ му, докато тя не стане достатъчно възрастна, та да може да ги задоволява като негова съпруга. Срамът и вината на лейди Роуина бяха толкова огромни, че тя успя да произнесе само една дума: „Тази нощ“, преди да извърне глава, да издърпа ръката си и да излезе тичешком от залата.
— Майсторски изиграно, господарю мой — съвсем тихо, сякаш съскаше, го поздрави нечий глас.
— Движиш се като котка, Сийгър — каза Джаспър Кийн, без да се обръща. — Никога не знам кога си зад гърба ми. Но в тази работа, приятелю, трябва да бъдеш дискретен. Не искам наследницата да изтича при братовчедите си, техни кралски величества, защото ще загубя завинаги крепостта.
— Няма да навредя на интересите на Ваше благородие — отговори Сийгър. — Дори аз, който съм невежа и окаяник, разбирам деликатността на ситуацията. Хората, които живеят в крепостта, обичат господарките си. Няма да им се хареса мисълта, че вие наранявате и двете.
— Умно казано, Сийгър — отговори му сър Джаспър, — но мисля, че някой ден острият ти език ще бъде причината за твоето падение.
— Но до настъпването на този ден аз ще служа на Ваше благородие — отговори Сийгър и сър Джаспър се засмя високо, развеселен от дързостта му. — Предчувствах какво сте си наумили по отношение на лейди Роуина, защото самият съблазних нейната камериерка, която живее в непрестанен ужас, че господарката й може да научи за разюзданото й поведение. Не бива да се страхувате, че ще бъда недискретен, господарю — завърши капитанът, като се усмихна толкова широко, че се видяха всичките му зъби.
— Ти нямаш равен на себе си, Сийгър — призна с възхищение господарят му.
— Нямам, господарю — съгласи се нескромно капитанът.
Пресвета Дево! Как можа да постъпи така, къде остана съвестта й? Но какво друго можеше да стори, помисли си Роуина, докато вършеше обичайната си всекидневна работа. Тя беше просто една слаба и безпомощна жена. Дикън и Ан бяха толкова далеч, навън от крепостта вилнееше силна буря, а тя просто не знаеше как другояче да постъпи. Все пак тя не беше девствена. Добре знаеше какво е да чувстваш страстта на мъжа. Хенри може и да беше с доста години по-възрастен от нея, но винаги беше бил страстен любовник и й беше доставял силно удоволствие. Прекалено силно! Нима църквата не ни учеше, че единствената причина за съвкуплението на мъжа с жената не е раждането на здрави християнски деца? Църквата не казваше нищо за удоволствието. Но на нея наистина й харесваше! И много й липсваше! Хенри, разбира се, беше единственият мъж, когото беше познала. Дали мъжете правеха любов по различен начин? Тя изпитваше радостно предчувствие. По гръбнака й полазиха тръпки на възбуда. Прехапа устни, за да потисне силния си гняв. Та тя предаваше собственото си дете! Какво ли окаяно същество беше тя, че можеше така лесно да пречупи вярата, което дъщеря й имаше в нея? Той беше толкова красив и изпитваше влечение към нея, както и тя към него. Ако не беше така, тя никога нямаше да му даде съгласието си, да го допусне в леглото си. По време на таз сутрешния им разговор, той не беше признал гласно желанието, което изпитваше към нея, но тя беше разбрала всичко много добре. Той имаше намерение да изнасили Арабела дори преди сватбата, за да задоволи мъжките си нужди. Можеше единствено да се моли на Бога и на пресветата Дева да успее да задоволи мъжката му страст. Как по друг начин би могла да защити дъщеря си? Дали Господ щеше да й прости? Тя нямаше да признае греха си на отец Анселм, докато не омъжи щастливо Арабела. Как би могъл той да разбере положението, в което сега се намираше тя? Той щеше да я посъветва да потърси благоволението на Господа чрез молитви и да порицае строго сър Джаспър. Но сър Джаспър нямаше да се вслуша в думите му, Роуина знаеше това. Щеше да вкара насила Арабела в леглото си. А отнемането на девствеността на тази ранна възраст може да причини смърт. Не. Тя ще носи бремето си мълчаливо. Нима съдбата на жената не беше да се превива като полско цвете под напора на вятъра?