Лона беше изчакала сър Джаспър и лейди Роуина да излязат от спалнята на приятелката й. Тя побърза да се върне при нея веднага след това.
— Ах, Бела — беше въздъхнала дълбоко тя, — ти си такава късметлийка! Той е най-красивият мъж на земята. Мен най-вероятно ще ме омъжат за внука на стария Ред, а той прилича на торба с кокали. Носът му е прекалено дълъг и вечно му текат сополи.
— Да, признавам, че е приятен на вид — каза Арабела и дръпна приятелката си, за да я накара пак да седне на леглото й. — И все пак, в него има нещо…
— Какво, гъско такава? Сър Джаспър е съвършен, макар, да си призная, да не харесвам неговия капитан, Сийгър — каза Лона.
— Казваш това само защото сър Джаспър може да постави Сийгър на мястото на твоя баща — отговори Арабела.
— Не — каза Лона и толкова силно поклати глава, че плитките й описаха полукръгове. Сините й очи бяха извънредно сериозни. — Сийгър не върви, а се плъзга като змия. Няколко пъти съм го виждала с леля си Елсбет. Те се целуваха, а веднъж дори го видях да пъха ръката си под полата й. Но когато са в залата, той не й обръща никакво внимание. Като че ли не я познава, хитрецът.
— Може би трябва да говоря с мама — изказа гласно мисълта си Арабела. — Все пак леля ти е на служба при нея. А може би трябва да говоря със сър Джаспър, защото Сийгър е от неговите хора.
— Не мисля, че ще постъпиш мъдро, Бела. Може да не е било нищо повече от една бърза целувка и леко погалване. Мъжете и жените често правят такива неща. А сър Джаспър може да си помисли, че се страхуваме от Сийгър, което пък може да се отрази зле на татко. Леля ми е възрастна жена и ако има трудности, ще отиде при майка ти, сигурна съм. Няма да ни е благодарна, ако се намесим. Ние нямаме право да й казваме какво да прави и какво — не. Май въобще не биваше да говоря с теб.
— О, Лона, ние сме приятелки още откакто се знаем — увери Арабела другото момиче.
— Но ти ще се омъжиш за сър Джаспър след две години, Бела, и ще станеш лейди, господарка на „Грейфеър“. Ще се промениш, но аз — не. Аз завинаги ще си остана Лона, едно от момичетата на Фицуотър.
— Ти ще бъдеш Лона, личната камериерка на лейди Арабела, гъско такава! Ще имаш положение като това на майка си и баща си и дори по-високо и няма да се наложи да се омъжиш за внука на стария Ред, ако ти самата не го пожелаеш. Като моя лична камериерка и приятелка, ще можеш да избираш сред най-хубавите мъже наоколо. Обещавам ти! — каза Арабела, изпълнена с великодушие.
— Ще остана твоя камериерка дотогава, докато няма да ми се налага да се омъжа за онзи сополанко — изкикоти се Лона, а после изведнъж стана сериозна. — Наистина ли ще изпълниш обещанието си, Бела?
— Да, щом ти казвам — каза Арабела, — значи така ще стане.
— Ти наистина харесваш сър Джаспър, нали? — попита Лона.
— Моята братовчедка, кралицата, казва, че красотата не е достатъчна, за да направи мъжа добър — каза замислено Арабела. — Дочух разни клюки, като например тази, че сър Джаспър непрекъснато тичал подир фустите. Казват, че имал любовници и от двете страни на границата.
Сините очи на Лона станаха кръгли от изненада.
— Кой ти ги е наприказвал такива? — попита възмутено тя.
— Вярно ли е?
— Не бих могла да знам, Бела.
— Но ти също си чула клюките, нали, Лона?
— Старите жени непрекъснато клюкарстват, Бела. И най-много обичат да говорят за красив мъж или красива жена. Нима всички мъже, и от двете страни на границата, не плуват в забранени води?
— Мъжът, за когото ще се омъжа, трябва да ми бъде верен, Лона. Баща ми никога не е изневерявал на майка ми. Искам и моят съпруг да ме уважава така.
— Ти още не си омъжена. Бела — напомни Лона на приятелката си. — Сър Джаспър отдавна е възрастен мъж и ще си походи доста, преди да се ожените. Нямаш никакво право да му пречиш, докато не се закълнете официално един на друг.
— Ако някога открия, че ме е предал, че ми е изневерил с друга, Лона, ще взема нож и ще изтръгна черното му сърце от гърдите му! — извика яростно Арабела.