— Сър Джаспър запозна ли се вече с отвратителния ти нрав, Бела? — подкачи я Лона. — Внимавай, защото можеш да го уплашиш!
Струваше й се, че денят бързо преваля. Вечерта дойде съвсем скоро. В малката си спалня, чиято камина се намираше в ъгъла, лейди Роуина излезе от ваната. Камериерката Елсбет, която я чакаше с хавлия в ръце, подсуши тялото й. Лейди Роуина се огледа критично в стенното огледало, което й беше подарък от починалия й съпруг. Бременностите не бяха я загрозили, защото само две от децата се бяха родили. Момченцето беше кръстено Хенри, но беше умряло, преди да навърши годинка. Вече беше бременна с Арабела, когато загуби Хенри. Извърна очи от огледалото, обзета от чувство на вина. Тя беше порочна. Порочна!
— Коя рокля, господарке? — запита Елсбет.
— Боли ме главата — оплака се Роуина — Не мисля, че ще сляза в залата тази вечер. Ще си легна рано и ще спя.
— Да кажа ли на Майда да ви приготви нещо топло, господарке?
— Не. Няма да имам нужда от питие — отговори Роуина. — Цял ден се тревожа за Арабела, но нощната почивка ще ме излекува от грижите.
Елсбет подаде на господарката си една съвсем обикновена нощна риза, помогна й да я облече. Когато лейди Роуина си легна, камериерката я зави и подпъхна одеялото под нея.
— Тогава, ще ви пожелая лека нощ, господарке — каза тя. — А когато се нахраня, ще се върна.
— Не! — Роуина направи усилие да запази гласа си спокоен. — Тази нощ няма да ми трябваш повече, Елсбет. Можеш да спиш и у дома си, ако искаш, или пък в залата.
— Благодаря ви, господарке! — Елсбет беше повече от доволна. Свободната нощ щеше да й позволи да се отдаде още веднъж на Сийгър. Тя направи реверанс и бързо излезе от спалнята на Роуина.
„Тя си има някого — помисли си Роуина, която не беше глупачка. — Чудя се кой ли е той?“ Но всъщност нямаше значение. Тя беше по-младата снаха на Фицуотър и той щеше да се погрижи да отстрани всичките пречки за нейното щастие. Но какво щастие, помисли си Роуина. „О, Хенри, защо си отиде и ме остави сама? Нима онази лятна сутрин не те помолих да не заминаваш? Още тогава имах усещането, че няма да се върнеш. Знаех го. А сега съм съвсем сама и трябва да се превърна в курва, за да защитя, детето си. Не е честно. И нямаше да се случи, ако ме беше послушал“ По бузите й се затъркаляха сълзи на самосъжаление.
Роуина Невил Грей имаше само смътен спомен за родителите си, Едмунд Невил и Катрин Талбът. Те бяха умрели по време на чумната епидемия, когато тя беше едва четиригодишна. Баба й и дядо й, които бяха вече възрастни хора и които живееха заедно с тях до смъртта на родителите й, я дадоха на Ричард Невил, граф Уоруик, да я отгледа. Графинята се грижеше и за нея, както и за собствените си дъщери Изабел и Ан. Всички я обичаха и се държаха мило с нея, с изключение на Изабел Невил, която беше горда и склонна към подли постъпки. Ако лейди Изабел Невил се държеше с Роуина така поради някаква основателна причина, всичко щеше да е по-различно, но всъщност лошият нрав на Изабел не беше насочен специално към някого, а се проявяваше винаги и се отнасяше до всички.
Графът, който беше известен на съвременниците си и се ползваше с обичта им, се потруди и намери съпруг на неизвестната си на никого роднина и дори й даде зестра. Роуина му беше благодарна за това, защото можеше да прекара живота си и като слугиня, на която даже нямаше да плащат, след като доведените й сестри бъдеха омъжени и заминеха за именията си. Но на дванайсетия й рожден ден й казаха, че ще я омъжат, когато стане на тринайсет, за сър Хенри Грей, барон Грейфеър, защитник на важна и стратегически разположена крепост на границата с Шотландия. Сър Хенри имаше нужда от съпруга, а крал Едуард искаше да има приятели навсякъде, където е възможно. Неговият предшественик беше успял да си създаде врагове навсякъде, та дори и в кулата Тауър в Лондон, където беше затворен по-късно. Крал Хенри VI беше претърпял поражение от страна на Едуард IV и беше потърсил убежище в Шотландия, откъдето създаваше проблеми на сънародниците си повече от три години. Едуард трябваше да осигури възможно най-добре границите си, затова неговият предан подчинен, граф Уоруик, който му беше помогнал да се качи на трона, осигури невеста за барон Грейфеър. Беше лесно да я намери в лицето на младата си подопечна, защото по това време баба й и дядо й бяха вече покойници.
Сватбата беше отпразнувана на шестнадесети май, 1469 година. Могъщият покровител на Роуина й даде зестра, която се състоеше от десет сребърни и десет златни монети, бяла кобила, заедно със седлото и юздите, и два дъбови гардероба, подсигурени с желязна обковка. В първия гардероб се намираха всичките чаршафи, които беше избродирала през последната година, през която очакваше с нетърпение новото си положение на съпруга. Цяла торба сол, комплект от шест сребърни лъжици и торбичка, в която имаше два корена канела, два корена индийско орехче и половин килограм чер пипер на зърна. Във втория гардероб бяха дрехите й, два топа платно и малкото бижута, които беше наследила от покойната си майка, както и перлената огърлица, която й беше дадена като сватбен подарък от графа и съпругата му. Не беше като зестрата на графска дъщеря, но не беше и зестра, от която можеше да се срамува. Отиде при сър Хенри като жена с достатъчно своя собственост и способности, въпреки крехката си възраст. Заслужи уважение не само със зестрата и връзките си, но и с уменията и талантите си.