Арабела също се усмихна, доволна от постигнатата победа.
В края на месец април получиха съобщение, че малкият принц Едуард е умрял в замъка „Мидълхъм“ на девети същия месец. Роуина много искаше да отиде при братовчедка си, за да я утеши, но Джаспър Кийн не разрешаваше. Неговите явни намеци за това, каква съдба щеше да постигне Арабела, ако тя го лишеше от присъствието си дори за кратко време, едновременно я изплашиха и ядосаха, защото тя знаеше, че той отново се върти около границата като котарак, който е тръгнал на лов.
— Тогава нека Арабела замине, господарю. Не мога да понеса мисълта, че братовчедка ми, кралицата, ще сметне, че не изпитвам никакви чувства към нея.
Той обмисли молбата й и, за нейна изненада, се съгласи.
— Добре, нека покажем на краля съчувствието си и предаността си. Нека му бъдем другари в мъката. Освен това — усмихна се той, като нежно погали зърната на гърдите и — ти все още си ми много по-скъпа от бъдещата ми невеста. Докато нея я няма, ние ще яздим по хълмовете заедно и ще посетим някои от приятелките ми. Ще прекараме наистина приятно, любима. Обичам да бъда забавляван от две жени едновременно. След като веднъж се оженя за Арабела и я подчиня на желанията си, ти също ще участваш в нашите забавления, Роуина. Дали това няма да ти достави удоволствие? Или пък ще изпитваш ревност, когато те деля с друга?
— Боже мой! Ти се забравяш! Никога няма да взема участие в такъв разврат! — извика тя шокирана.
Той се засмя.
— Ах, Роу, сладка Роу, ще правиш точно това, което ти кажа, защото, ако ли не, мога да те накарам да страдаш така, както никога досега не си страдала. — Той повдигна лицето й към своето и леко го целуна. — Дълбоко в сърцето си ти го знаеш, нали, любима?
Да, тя го знаеше. Още първата нощ беше разбрала, че този мъж е опасен, вдъхващ ужас. Но също така знаеше, че кралят няма и ни най-малка представа за черната душа на сър Джаспър Кийн. Ричард беше благороден, морален човек с добро сърце. Но тя не можеше да отиде при него и да му разкрие истинската природа на сър Джаспър, защото той щеше да им разкаже за нейното собствено срамно поведение.
— Арабела трябва да замине утре — каза тя тихо, като се престори, че не се страхува от заплахите му.
— Ще уредя да я придружат най-подходящите за това хора, любима — отговори той. Знаеше, че сега тя се страхува от него и ще направи всичко, което й каже, за да защити детето си. Засега беше доволен да остави детето да замине само, макар че напоследък беше забелязал как малките й гърди започват да изпълват деколтето и да се превръщат в приятна гледка. След време тя щеше да се превърне във вкусно блюдо, помисли си той.
Арабела отсъства няколко седмици, като по-голямата част от времето беше прекарала на път. Като се върна, им каза, че кралицата била неутешима. Нищо не можело да компенсира загубата на детето й.
— Ах, мамо — каза тя, — това може да разкъса сърцето ти. Бедната леля Ан непрекъснато плаче. Смъртта на Неди наистина я е съсипала.
— Но нима тя не се зарадва, че те вижда? — попита сър Джаспър. — Надявам се, че твоето присъствие не й е причинило допълнителна болка, защото би могла да си помисли лошо за всички нас.
— Не, господарю — отговори му Арабела малко сковано. — Моята братовчедка, кралицата, беше щастлива, че имаше моята компания. Каза, че й припомням по-добрите, щастливи времена и че й помагам да преодолее мъката.
— Това ме радва — каза тихо Роуина. — Ами кралят? Той сигурно е съсипан от смъртта на малкия Едуард така, както и кралицата.
— Да, мамо — отговори Арабела. — Понякога дори не чува какво му говорят. Сърцата и на краля, и на кралицата са разбити. Те са неутешими, особено след като придворният лекар каза, че братовчедката Ан няма да има повече деца. Хората говорят, че кралицата ще умре от мъка.
— Тогава кралят ще може да си вземе друга съпруга, която да му роди деца — отбеляза сър Джаспър.
Арабела го погледна слисана.
— Боже мой! Нима нямате сърце? Нима са верни приказките, които напоследък чувам за вас?
Джаспър Кийн застина на място, силно изненадан от думите й, които бяха едновременно остри и многозначителни. Втренчи поглед в момичето. За първи път я видя в по-различна светлина. Вярно, тя беше дъщеря на Роуина, но гневното й избухване ясно говореше, че много повече прилича на баща си. Хенри Грей, мъж, който чак изглупяваше от любов по сладката си безпомощна съпруга, беше също така известен и с темперамента си. Очевидно Арабела беше наследила острия му нрав.
— Какво, малкото ми сладко момиченце? — каза той мило. Сър Джаспър Кийн беше решил никога да не се ядосва в нейно присъствие. Всъщност на него му хареса огненият темперамент, който тя му демонстрира. Послушанието и благият характер на Роу бяха приятни, но скучни. — Нима се вслушваш в хорските приказки, Арабела? Мислех, че си по-разумна и по-различна от другите — присмя й се той.