— Във всяка клюка има зрънце истина — отговори му остро тя. — Но сега не говорим за моето поведение, сър. Говорим за вашето. Моята братовчедка, кралицата, страда жестоко от загубата на детето си. Неди беше единственото й останало живо дете. Родила го е с огромен риск за живота си. Може би вие не знаете това, защото, доколкото знам, мъжете не се интересуват от подобен род неща. Тя се е борила през всичките тези години, за да го направи по-здрав и по-силен, затова той живееше в Мидълхъм, далеч от двора, от тълпата и възможността от зараза. Ако не можете да изпитвате съчувствие към нейната болка в настоящия момент и към голямото страдание на краля, поне проявете благоприличие и замълчете, за да не бъдат думите ви чути от враговете и повторени там, където могат да бъдат използвани против вас. След като ще бъдете мой съпруг и господар на „Грейфеър“, който е моят дом, вашата недискретност заплашва не само вас, но и мен самата — завърши още по-гневно Арабела.
— Теб и твоята крепост? — запита той тихо, макар гневът му да започваше да се надига.
— Да, господарю. „Грейфеър“ е мой дом и ще остане моя собственост. Вие ще станете негов истински господар само ако се ожените за мен — напомни му Арабела.
— Арабела! Трябва да бъдеш по-покорна — каза нервно лейди Роуина. — Нали трябва да проявява повече смирение, татко Анселм?
Отчаяната майка се обърна към свещеника, който също беше при тях. Отец Анселм, който беше дошъл в „Грейфеър“ в годината, когато се роди Арабела, прикри усмивката си. Познаваше господарката на крепостта по-добре от всеки друг, дори от собствената й майка. Сивите му очи проблясваха весело, докато безпомощната Роуина продължаваше да бърбори нервно.
— Ние имаме нужда от сър Джаспър, мила! Трябва ни мъж, който да защитава крепостта и да я стопанисва.
Арабела презрително изсумтя.
— Аз нося фамилията Грей, а крепостта принадлежи на моето семейство, мамо. И съм напълно способна, с помощта на Фицуотър, да запазя крепостта и да служа на краля, макар да се съмнявам, че скоро ще ми се наложи да го направя. Шотландците преминават границата, но най-много да отмъкнат стадата на някого, да заграбят каквито ценни вещи намерят и да вземат със себе си красивите момичета. Нашите гранични жители им отвръщат със същото. А крепостта е укрепена и непревземаема. Татко ми го каза, а той би трябвало да знае. Освен това ние не представляваме изкушение за шотландците, защото живеем настрани от главните пътища, на самотен хълм.
— „Грейфеър“ е малка крепост, моя лейди, но никак не е без значение. Не е маловажна, каквато се опитвате да я изкарате вие — каза тихо свещеникът. — Тя има особена стратегическа важност за земите, които се намират на юг от нас, и обикновено е първата, която спира набезите на шотландците. Построена е върху основите на римско укрепление. Ако се спуснете в мазето, ще откриете доказателствата за моите думи. Това означава, че разположението й винаги е било важно за някого.
— По тази причина кралят уреди брака ти със сър Джаспър — каза Роуина. — Ти трябва да имаш съпруг, Арабела!
— Моята сватба няма да се състои по-рано от две години, мамо — отговори раздразнено Арабела. — И дотогава аз ще бъда единствената господарка на „Грейфеър“. В миналото жените са успявали да спират много шотландски нашествия. Ако трябва, и аз ще успея, уверявам те.
— Жените, които са успявали да запазят крепостите си по време на обсада, са имали зад гърба си силни и сплотени семейства, а също така и съпрузи — отбеляза отец Анселм с тон, който трябваше да внуши разумността на думите му. Знаеше, че ако подразни Арабела, ще нарани достойнството й. Лесно можеше да предизвика гнева й. Младите момичета на нейната възраст бързо се поддаваха на настроенията си, а те често се меняха.
— Само два месеца са минали от деня, в който отпразнувахме дванайсетия ми рожден ден — каза вече по-спокойно Арабела. — След четиринайсетия ми рожден ден сър Джаспър и аз ще се оженим. Той е съпругът, отреден ми от краля, а аз съм се заклела да служа предано на крал Ричард. Също като баща ми преди мен, няма да наруша дадената клетва.
— Нито пък аз очаквам това от теб, кукличке моя — каза тихо сър Джаспър, доволен.
Малкото момиченце имаше определени заложби. С всеки изминал ден ставаше все по-интересна. Той може би щеше да се научи да харесва съвсем светлите коси. Спорът беше приключен, но Роуина, неспособна да долови тънкостите на ситуацията, каза, без да помисли предварително: