Понякога й се искаше да се беше родила момче. Днес беше един от тези дни. За мъжете бяха отредени всички забавления. Ако беше син, а не дъщеря, никой нямаше да може да й отнеме „Грейфеър“. Може би, ако обичаше сър Джаспър, нямаше да има нищо против. Защото тя, която цял живот беше имала пред очите си примера на влюбените си родители, мислеше, че любовта не е просто съюз на телата, нито само на чувствата, а също така и разделяне на общата собственост. Но сега не изпитваше нищо подобно към сър Джаспър. Може би след време чувствата й щяха да се променят.
Глава 3
Миналата година, 1483, през есента, три провинции се бяха обявили против крал Ричард. Графство Кенти най-южната част на Англия, централните южни графства и западните графства Корнуел и Девън. Бунтовниците от графствата около Лондон имаха за задача да попречат на столицата да се защити и да освободят вдовства щата бивша кралица Елизабет Удвил и нейните дъщери от кулата Тауър. Граф Бъкингам, който едно време беше непоколебим съюзник на крал Ричард, изведнъж се превърна в негов заклет враг. Същото се случи и с граф Дорсет, който искаше да създаде армии в Уелс и в Западните графства, за да подкрепи предварително подготвеното нахлуване на Хенри Тюдор. Бунтовниците обаче нямаха централно управление, което да съгласува действията им. Въстанието в Кент избухна прекалено рано и лесно беше потушено. Бъкингам дори не успя да накара неговите собствени арендатори да въстанат, камо ли неподготвената армия. Дорсет разбра, че не може да осигури безпрепятствен достъп до английските земи на Хенри Тюдор, чиято армия беше застигната от есенните бури в Ламанша и беше принудена да се върне на континента. Въстанието беше абсолютен провал, но не само заради слабата организация на бунтовниците. Ричард си имаше своите доверени хора и тяхната подкрепа. Още при първите признаци за беда граф Норфълк се придвижи с хората си, за да защити Лондон. След като успешно се справи с тази задача, той се придвижи на юг и потуши въстанието в южните графства. Хъмфри Стафорд от Графтън възпрепятства Бъкингам, като успя да постигне контрол над всички мостове по река Севърн. А армията на краля се придвижи на югозапад, в самото сърце на въстаниците. Бъкингам, който имаше претенции към трона още по времето на предшественика на Ричард, Едуард III, беше пленен, окован във вериги и изправен пред краля. Беше признат за виновен и екзекутиран на втори ноември. Армията на краля постигна окончателна победа, потуши и най-малките бунтове и се установи в зимния си лагер.
Но новата година отново започна с обезпокоителни новини. Докато мъжете бяха воювали по английските бойни полета, майката на Хенри Тюдор, Маргарет Бюфо, която сега беше лейди Станли, била в преговори с Елизабет Удвил. Поискала ръката на дъщеря й, Елизабет от Йорк. На Коледа, година 1483, Хенри Тюдор, който все още беше на заточение в Британия, тържествено обеща пред Бога и хората в Рейнската катедрала да се ожени за Елизабет от Йорк, като по този начин недвусмислено подсказа за домогванията си към английския трон. Умно замислено, но никой, нито в Англия, нито в Европа, не погледна сериозно на този брак.
През лятото на 1484 година правителството на Бретан, което толкова дълго беше давало убежище на Тюдорите, се съгласи да екстрадира Хенри Тюдор и да го изпрати в Англия. Предупреден от приятелите си, Хенри избяга във Франция, където трябваше да бъде последван и от привържениците си. Той беше посрещнат топло от френския крал, Шарл VIII, който не можеше да устои на възможността да ядоса Англия, която беше отдавнашен враг на Франция. Няколко месеца Хенри Тюдор и хората му следваха навсякъде френския двор. До тях стигна новината, че малкият принц Едуард е умрял и че кралицата не може да има други деца. Говореше се и друго. Ричард бил определил племенника си, Джон де ла Поул, граф Линкълн, за свой предполагаем наследник. Кралица Ан била болна. Било много възможно бившата кралица, Елизабет Удвил, да установи мир с Ричард III. И най-хубавата от всички мълви — кралят бил хвърлил око на племенницата си — Елизабет от Йорк. Искал тя да замести безплодната кралица в леглото му и да го дари с деца, за което бил готов дори да допусне кръвосмешение.