Ричард беше ужасен от мълвата. Особено го ядосваше това, че не можеше да открие нейния източник. А не можеше и да накара хората да престанат да говорят. Всеки път, когато вярваше, че най-после е пресякъл хорските приказки, те отново биваха подновявани. Кралят, който беше мъж с морални принципи и дълбоко религиозен, беше разочарован и объркан. По-лошо беше това, че страдаше и жената, която той дълбоко обичаше и която още не се беше възстановила от загубата на сина си. А това правеше невъзможен съюза му с неговата племенница, която винаги беше проявявала добротата си към него. Но сега тя представляваше най-големият проблем за Ричард. Съвсем за кратко той беше успял да се отърве от Хенри Тюдор и отново се опитваше да управлява кралството си със сигурна ръка.
А в „Грейфеър“ Арабела Грей изживяваше най-щастливото си лято, защото вярваше, че е влюбена за първи път. Как е могла да бъде така по детски сляпа, питаше се непрекъснато тя. Та нали беше израснала с примера на родителите си, нали беше виждала любовта да огрява очите им? Но откъде би могла да знае какво е любовта, ако не я изпита сама? Тя въздъхна щастливо. Джаспър беше толкова красив, толкова приятен за очите с неговите руси коси и с очите си, които бяха с цвета на отлежало испанско вино. Когато я гледаше с тези прекрасни очи, тя като че ли се опиваше, биваше обзета от еуфория. Зъбите му също бяха великолепни. Равни и бели. Той често шепнеше любовни думи в ухото й, а дъхът му беше винаги свеж й благоуханен. Не можеше да прости на кралицата за думите й, че външната красотата невинаги е истинската. Джаспър беше не само красив, но и особено остроумен. Разказваше й забавни истории от времето, когато живял в двора, а крал бил Едуард IV. Понякога тези истории бяха малко пошли, защото крал Едуард бил развратник. Така казваше Джаспър, когато бяха замесени някои от дамите. Той разказваше толкова остроумно и забавно, че Арабела не можеше да сдържа смеха си. Понякога, когато Роуина беше наблизо и слушаше разговорите им, тя се караше на сър Джаспър, че разказва на дъщеря й подобни истории.
— Тя не разбира и половината от онова, което говорите, господарю — ядосваше се Роуина. — Тя е моето малко, невинно, провинциално момиче.
И Арабела често избухваше, ядосана от опитите на майка си да я защити, от това, че тя продължаваше да се отнася с нея като с дете, каквото тя вече не беше. Непрекъснато й напомняше, че вече е на дванайсет години и половина. Че тя, а не майка й, е господарка на „Грейфеър“. Че след по-малко от две години тя ще бъде съпруга на сър Джаспър, а скоро след това и майка. Денят, в който беше заявила това, майка й беше пребледняла, защото изпитваше силна мъка. Джаспър беше взел Арабела в скута си и я беше прегърнал през тънкото кръстче.
— Мила — беше прошепнал той и я беше целунал леко по бузата, — никой не може да копнее за този ден повече от мен.
Тя беше сгушила глава на рамото му, а той, уж без да иска, беше погалил стегнатите й момински гърди. По гърба й бяха полазили тръпки.
— Боже мой! — Гласът на Роуина едва излизаше, защото на гърлото й беше заседнала буца.
— Какво има, сладка Роу? — Неговият глас беше спокоен.
— Не мисля, че трябва да се държите така с Арабела — каза тя.
Арабела обгърна с ръка врата на Джаспър Кийн и нагло изгледа майка си.
— Ние ще се оженим съвсем скоро — каза тя хладно. — Нима той не бива да ме ухажва, мамо? Не може да се каже, че Джаспър ми е непознат, след като е прекарал в „Грейфеър“ повече от година. Нима искаш да се омъжа в абсолютно неведение за онова, което ме чака?
— Арабела! Няма да позволя да ми говориш по този начин! — извика майка й.
— Мисля, че ревнуваш, мамо — каза момичето, без да размисли предварително. — Мисля, че ревнуваш, задето кралят ми даде за съпруг този красив мъж. Ти си все още млада и красива. Може би ти също трябва да се омъжиш.
— Ох! — Роуина се задъхваше. Гневът й беше толкова силен, че не можеше да го изкаже с думи.
— Ах, мила — каза й тихо Джаспър Кийн, — постъпи много лошо. Не бих искал да говориш на майка си така. — Той внимателно я постави на земята и я обърна с лице към себе си. — Трябва да отидеш до хълма, Арабела. И да ми донесеш една хубава пръчка. — И той й се закани с пръст.
— Искате да ме набиете? — Младото гласче на Арабела подсказваше, че тя не си прави илюзии.
— Докато не се оженим, мила, майка ти отговаря за теб. След това отговорността ще поема аз — обясни й търпеливо сър Джаспър. — Щом сега не се подчиняваш на майка си, това не означавали, че след време няма да се подчиняваш и на мен?
— Винаги ще ви бъда покорна съпруга, сър — прошепна Арабела.