Очите на Робърт Хамилтън се изпълниха със сълзи при спомена за нещастната му сестра. Той отново чу тропота от множество стъпки, дрънкането на поводите, заплашителното ръмжене на гласовете, които го предупреждаваха за надвисналата над дома му опасност. Бързо беше отишъл до прозорците на библиотеката. Навън, на светлината от факлите, беше видял огромна тълпа мъже. Вятърът разклащаше пламъците, които хвърляха причудливи сенки. Възседналите конете хора бяха наполовина осветени, наполовина скрити в мрака, но момчето беше успяло да види, че косата на нито един от тях не е сплетена на плитки. Англичани!
— Боже милостиви, който си на небето! — беше прошепнало тихо на себе си момчето, като се страхуваше от най-лошото, макар в същото време да се надяваше на най-доброто.
„Калкърин Хаус“ беше построена в самото начало като ловджийска хижа. През годините към нея бяха прибавяни нови стаи и нови постройки, които я бяха превърнали в къща. Никога обаче не бяха се погрижили да я превърнат в крепост, макар че пропускът беше голям, като се имаше предвид опасната й близост до границата. Робърт Хамилтън беше чул ужасното, страшно тропане по вратата. Бързо беше изтичал от библиотеката надолу по стълбите, докато беше слязъл на приземния етаж. Докато тичаше, нареди на слугите да се погрижат за собствената си безопасност, както и за тази на по-младите членове на семейство Хамилтън. Коридорът беше опустял като по чудо. Той беше отворил тежката дъбова врата на дома си и се беше изправил срещу един измамно красив мъж, който беше побързал да прекрачи прага с думите:
— Аз съм сър Джаспър Кийн. Искам да видя мис Юфимия Хамилтън.
— Аз съм нейният брат, земевладелецът — беше отговорил Робърт Хамилтън. — Много е късно за посещения, господарю.
— И все пак аз съм тук, сър, и мисля, че няма да ме отпратите — беше неговият арогантен отговор. — Сигурен съм, че ще ми разрешите да говоря с мис Юфимия, след като аз и хората ми сме яздили толкова дълго тази нощ.
Робърт Хамилтън се беше засмял горчиво.
— Моето положение не ми разрешава да ви откажа, господарю, нали? И все пак се чувствам малко неудобно, като знам, че добрите постъпки и честните помисли не са характерни за този час на нощта.
Англичанинът се беше изчервил, но преди да беше успял да отговори на острите думи на момчето, Юфимия Хамилтън се беше появила в края на стълбите.
— Как си се осмелил да дойдеш тук! — изсъска тя по посока на Джаспър Кийн. — Веднага изчезвай!
Тогава се беше обърнала и изчезнала в горните етажи на къщата. Сър Джаспър беше започнал да изкачва стъпалата след нея, като ги прескачаше по две, по три. Обаче гласът на момчето го беше спрял.
— Господарю! Не искам да излагате срамната връзка, която имате със сестра ми, на показ. Вие и двамата вече казахте достатъчно пред очите на вашите хора и на слугите в къщата. Нека да отидем в библиотеката. Ще изпратя да доведат Юфимия при нас. Трябва да ви напомня, че това е моят дом.
Англичанинът беше кимнал, но беше казал:
— Ще трябва да пуснете хората ми в къщата, сър.
— Тук вие сте в безопасност, сър Джаспър — беше отговорило сковано момчето. — Ще отворя вратата, за да ви покажа добрата си воля, но вашите хора ще останат отвън.
— Много добре — се беше съгласил англичанинът. Робърт Хамилтън беше отворил входната врата на къщата и беше казал на събралите си войници:
— Господарят ви заръча да го чакате тук. — После се беше обърнал отново към неканения си гост, беше го завел на втория етаж, в библиотеката. — Ето и виното, господарю. Моля, обслужете се сам, а аз ще отида да доведа сестра си.
Бързо беше излязъл от стаята и тръгнал нагоре по стълбите към третия етаж, където се намираха всички спални. В коридора горе беше срещнал старата Уна, бившата им бавачка.
— Този, който идва да ухажва жена с толкова много войници, е страхливец и подлец — беше отбелязала тя.
— Да — беше се съгласил той. — Заведи децата някъде, където ще бъдат в безопасност. Ако все още има слуги, които не са се погрижили да се скрият, по-добре е да го сторят, преди да е станало прекалено късно. Може и да се измъкнем живи от тази каша, а може и да не успеем. Късно е вече да търсим помощ от графа.
Беше продължил да върви надолу по коридора към спалнята на сестра си. Беше влязъл, без дори да почука. И беше заварил там Юфимия, зачервена и възбудена. И нетърпелива като момиче, влюбено за първи път. Беше се запитал как жена, толкова злонамерена и егоистична като нея, може да бъде толкова красива. Сапфиреносините й очи бяха станали почти черни от напиращите в тях чувства. Беше забелязал, че е облякла най-хубавата си рокля — от зелена коприна, украсена с перли и избродирана красиво.