— Те бяха шотландци — отговори той просто, като чели това обяснение беше достатъчно — Ще ми се подчиняваш, нали, сладка Роу? Или искаш отново да опиташ камшика ми?
Роуина Грей безмълвно кимна, като по този начин даде съгласието си. Беше шокирана. Започна да събира дрехите си от пода и да се облича бавно. Не обръщаше внимание нито на Сийгър, нито на сър Джаспър, нито на собствения си кървящ гръб. Искаше само едно нещо. Да избяга от него. Трябваше й време, за да помисли. Привърши с обличането и приведе косата си в ред.
— Довечера — каза той. — Ще отидеш при дъщеря си довечера и ще й кажеш, че си сбъркала. Че тя трябва да ми прости и да престане с детинското си недоволство. Ще й кажеш, че я обичам, ето защо толкова силно желая тя да бъде съвършена. Ако не я обичах, нямаше да я бия, за да постигна това съвършенство. Ще й кажеш това, нали, сладка Роу?
— Да, господарю — отговори Роуина. Щеше да направи всичко, само да я пусне да си върви.
Джаспър Кийн се усмихна с красивата си усмивка.
— Можеш да вървиш, любима — каза той мило и Роуина побърза да излезе от спалнята му.
Но когато коленичи в параклиса, за да се помоли и да размисли, намери извинение за него, макар все още да чувстваше по гърба си парещата болка от ударите, макар че ризата залепваше за кръвта по гърба й и болезнено дърпаше смъкналата се кожа. Тя беше сбъркала, като се беше помъчила да превърне силната гордост на Арабела в тъмен и дълбок гняв. Ревнуваше зарази вниманието, което той оказваше на дъщеря й, призна пред себе си тя. Арабела щеше да стане негова съпруга, беше проявила голяма глупост, като се беше влюбила в този мъж. Само Господ имаше право да я съди за удоволствието, което изпитваше при споделянето на страстта си с него Не заради връзката й с Джаспър, която имаше за цел да защити Арабела, а заради удоволствието, което не биваше да изпитва. Тя въздъхна примирено, изправи се и отиде в стаята на дъщеря си.
Но никак не й беше лесно да убеди Арабела в добрите намерения на сър Джаспър.
— През последните няколко дни непрекъснато чувам неприятни клюки — каза мрачно Арабела.
— Какви клюки? — попита лейди Роуина, която знаеше какво е мнението на дъщеря й за неверността и беше нервна, защото не знаеше какво може да чуе в отговор.
— Говорят, че сър Джаспър е готов да загуби ума си по всяка фуста, мамо, и аз го вярвам, защото за мен е очевидно, че той има прекалено високо мнение за себе си. Кралят каза, че аз ще имам последната дума относно този брак. Нима искаш да ме видиш омъжена за долен женкар? Мъжът, на когото ще се закълна в преданост, трябва да ми бъде верен.
Арабела беше стиснала здраво устни и вирнала високо брадичката си. Видът й говореше за непоколебима решителност.
— Отец Анселм! — изстена Роуина. — Трябва да ми помогнете да й обясня.
— Мъжете са слаби, щом плътта е замесена, дъще моя. А светът предлага безброй изкушения — каза отец Анселм, като застана до лейди Роуина. — Няма да отрека, аз също чух, че сър Джаспър се радва на женската компания повече, отколкото е допустимо, но той е все още ерген. Бракът с красива и добродетелна девойка като теб ще го накара да се привърже и да престане да обръща внимание на другите жени. Сигурен съм в това.
— Той ме бие — каза Арабела и дори само при спомена за пръчката в очите й проблесна силен гняв.
— Не е грях мъжът да бие жена си — каза свещеникът. — Напротив, негов дълг е да научи жена си на приемливо поведение. Виждам много добри качества в сър Джаспър, детето ми. Той е предан на краля и е добър войник по думите на Фицуотър.
— Ще му простиш, нали, Арабела? — каза нервно лейди Роуина.
— Не знам дали ще му простя, мамо. Татко никога не те е бил, нито пък е удрял мен — отбеляза Арабела. — Но ще забравя този инцидент.
— О, Арабела, трябва да бъдеш по-покорна! — посъветва я Роуина и отново погледна свещеника за подкрепа. — Мъжете не харесват жените, които говорят онова, което им на сърцето.
— Не мога да бъда послушна и мълчалива, каквато ти винаги си била, мамо — каза доста заплашително Арабела. — Ще сключа мир със сър Джаспър. Това би трябвало да те задоволи, защото няма да постигнеш нищо повече.
Сийгър, скрит в един от ъглите на залата, предаде разговора на господаря си до най-малките подробности, още преди Роуина да отиде при него с внимателно измислена версия на спора, който беше провела с дъщеря си. Джаспър вече беше решил какво ще направи. Немислимо беше да позволи това вироглаво момиче, Арабела Грей, да го измести от позицията, която си беше извоювал в „Грейфеър“, но животът го беше научил, че няма невъзможни неща. Той целуна нежно Роуина и каза: