— Ти се справи добре, любима, и аз съм ти благодарен за вмешателството.
Тя го беше погледнала предано, а в очите й грееше любовта и осветяваше щастливото й лице. Джаспър Кийн поднови ухажванията си към наследницата на крепостта. Объркана от неочакваните му любезности, Арабела започна да се съмнява в предишната си преценка. И все пак някъде дълбоко в подсъзнанието й съществуваха черни съмнения, които за нищо на света не искаха да умрат. Изведнъж прозря и започна да разбира защо репутацията, с която той се ползваше сред жените, е толкова могъща. Можеше да бъде неустоимо чаровен, когато пожелае, което се случваше доста често сега, и тя се опита да си припомни цялата изминала година. Само един-единствен път той се беше държал лошо с нея.
Разбира се, красотата му привличаше жените. Лесно беше да възникне легендата, че е много вещ в любовната игра и жените не могат да му устоят. Арабела беше млада, но знаеше достатъчно за клюките и за механизма, който ги поражда. Знаеше, че половината от тях се базират на измислица и понякога дори на лоши чувства. Понякога клюките бяха породени от жестокост. А неговото отношение към нея винаги беше почтително. Неведнъж се беше опитал да си открадне по някоя и друга целувка, но винаги я ухажваше и никога не настояваше за повече. И само веднъж беше проявил жестокост. И защо този един-единствен път й тежеше толкова много?
За всички други беше очевидно, че Джаспър Кийн е същински джентълмен — такъв, какъвто беше и покойният й баща, Бог да приеме душата му. Майка й също беше доволна от предстоящата женитба. Всъщност Арабела не беше виждала майка си така щастлива от времето, когато баща й беше още жив. Джаспър уверяваше Роуина, че ще може да остане в „Грейфеър“ и след женитбата им. Никой не можеше да й отнеме наследствения дял, който й се полагаше като на вдовица, така че нямаше да й се наложи да се омъжи повторно. Той щеше да бъде щастлив, ако можеше да направи за нея поне това. Арабела мислеше, че загрижеността, която той проявява към майка й, е похвална. И двете бяха щастливи, че кралят направи толкова сполучлив избор. Крайно време беше тя да престане да се държи като дете. Та нали отдавна претендираше, че вече е пораснала? Време беше да сключи мир със своето бъдеще. Щом Джаспър искаше тя да престане с това поведение, тя щеше да го направи. Щеше да се погрижи да му бъде добра съпруга. Ще прогони дребните съмнения, които я разяждаха, но тя мъдро запази мислите си за себе си. Не ги сподели с никого.
През есента на 1484 и зимата на 1485 сър Джаспър Кийн ухажваше Арабела Грей с чар и направляваше с веща ръка острия й език и всичките й действия. С майка й се държеше мило пред хората. А когато бяха насаме, ставаше ясно, че страстта му към Роуина не е затихнала. Той продължаваше да я задоволява напълно. Връзката им щеше да продължи и след неговата женитба и след нейното настаняване в една от пристройките на крепостта. Той успокояваше любовницата си с думите, че Арабела никога няма да узнае и те всички ще бъдат доволни от положението. Никога повече не спомена за възможността двете да споделят леглото му по едно и също време. Миналото лято беше насилил Роуина да приеме партньорка в любовната им игра и се беше разочаровал силно. Но, мислеше той с усмивка на красивото си лице, имаше и други възможности, които да компенсират невъзможността да получи едновременно любовта и на двете.
Тринайсетият рожден ден на Арабела на двайсет и девети март едва ли се помнеше от някого, защото няколко дни преди това при тях дойде новината за смъртта на кралица Ан. Тя почина на шестнайсети същия месец в абатството Уестминстър и беше погребана там. От всички в „Грейфеър“ Роуина страдаше най-силно, защото тя и кралицата бяха близки като сестри. Цели две седмици тя плака неутешимо и до ушите й не достигаше нито дума, казана й от близките хора. Смъртта на кралицата принуди сър Джаспър да премине в действие. Само веднъж след пристигането си в „Грейфеър“ той беше отсъствал по-дълго време, а и тогава не съществуваше никаква опасност по протежение на границата. Двете страни продължаваха да си разменят набези, които не водеха до нищо сериозно. Сега той разбра, че ако иска да научи с точност какво е политическото положение в Англия, трябва да замине на юг и да посети някои от старите си приятели и познати. Може би трябваше да посети дори двора. Ако сбъркаше, грешката можеше да се окаже фатална след време. Не можеше да разчита на хорските приказки. Можеше да повери защитата на крепостта на Фицуотър. Джаспър Кийн се чувстваше щастлив, че заедно с крепостта е наследил и толкова способен капитан.