— Но защо трябва да заминеш? — плачеше Роуина в нощта преди раздялата им. — Ами ако дойдат шотландците?
— Роуина — обясни й той търпеливо, — твоят Дикън е в сериозна опасност. Може да загуби трона си в полза на Хенри Тюдор. Трябва да реша на чия страна ще застана, но преди това трябва да разбера кой от двамата има по-големи шансове да спечели. Кралят или претендентът. От избора ми зависи нашето съществуване. Разбираш ли ме, любима, или всичко това е прекалено сложно за малката ти глупава главица?
— Не съм чак толкова глупава, Джаспър — отговори му тя. — Виждам, че размислите ти неминуемо пречат на предаността ти към краля. Защо си готов да предадеш Ричард, който те издигна от пепелта на „Нортби“ до владение на „Грейфеър“? Така ли се отплащат джентълмените на своя господар?
Той бавно кимна с глава. Понякога Роуина изненадваше дори него с острите си наблюдения.
— Има голяма вероятност кралят да не успее да се задържи на трона си, сладка Роу. Около него има прекалено много и прекалено силни противоречия на интереси. Те съществуват вече няколко години, от смъртта на брат му, Едуард III. Сега съпругата му е мъртва, а той няма пряк наследник от собствената си плът и кръв. Мълвата, че изпитва страст към племенницата си, не се харесва на обикновените хора. А отказът му да покаже племенниците си на публично място говори в полза на твърдението, че те са мъртви.
— Те не са мъртви! — извика тя. — Те са в „Мидълхъм“. Самият Дикън ги заведе там през лятото, в което се състоя коронацията му. Ние сме прекарали по-голямата част от детството си там. Това е любимият дом на Дикън. Той искаше момчетата да бъдат отгледани там, да запази дома им в тайна, за да бъдат в безопасност. Там те ще дишат чист селски въздух и няма да привличат заговорниците. Така и мирът в Англия ще бъде запазен по-дълго време.
Сър Джаспър си помисли, че получената информация е изключително интересна.
— Откъде знаеш всичко това, сладка Роу? — запита я той нежно.
— Дикън сам ми го разказа, когато ги посетихме миналия ноември, месеца, в който обявиха малкия Неди за Уелски принц — отговори тя.
— Може би те е излъгал — предположи сър Джаспър.
— Дикън никога не лъже! — извика възмутено тя. — Не мога да изброя колко пъти е ял бой, когато бяхме деца, защото не искаше да лъже. Не лъжеше дори за да се защити. Щом ми е казал, че Едуард и Ричард са в „Мидълхъм“, значи са там.
Възможно беше и да е така, каза си сър Джаспър и я целуна някак си разсеяно Ричард беше известен с доброто си сърце. Но когато седне на трона и вземе властта в ръцете си, когато трябва да изпълнява функциите на крал, дори и най-моралният човек не може да спазва всички закони на етиката. Той няма да разкрие нищо, което засяга съществуването на племенниците му, за да защити своето положение на управник. Ричард обичаше Англия и й служеше добре. За страната беше лошо това, че имаше двама конкуренти за трона и че те бяха във война. Ричард сигурно вярваше, че има по-големи шансове да запази трона си, ако се изправи срещу Хенри Тюдор, а не срещу Елизабет Удвил и нейните синове. Освен това беше много възможно Хенри Тюдор да навреди на момчетата, защото имаше репутацията на жесток човек. Да, Ричард щеше да запази в тайна местопребиваването на племенниците си, за да запази живота им.
— Все пак трябва да замина на юг — каза той на Роуина — и да разбера какво е истинското положение.
Той замина от крепостта „Грейфеър“ в първата седмица на април. Посети Йорк, а после отиде чак до Лондон. Положението беше сложно. Настроението на хората беше променливо, всеки ден заставаха на различна страна и никой не можеше да бъде сигурен какво ще се случи най-накрая. Само едно нещо беше абсолютно сигурно, реши сър Джаспър. Това лято щеше да има нашествие. И той започна обратното си пътуване на север, като спря в Нотингам, където в момента се намираше кралят. Той сам не разбра каква беше причината, поради която не посети двора. Нищо от онова, което беше наумил, не можеше да му помогне да реши как да постъпи. Беше верен на краля, но не искаше да бъде поставян в положението да доказва предаността си. Но когато войната избухне, той ще трябва да направи своя избор. Усмихна се горчиво. Роуина и Арабела се страхуваха за „Грейфеър“, но който и да спечелеше — Ричард или Хенри, те и „Грейфеър“ техният дом ще бъдат в безопасност. Защото крепостта принадлежеше на Арабела, а жените не вземат участие във войните. Ако той вземеше страната на Ричард, а кралят загубеше битката, сър Джаспър щеше да загуби „Грейфеър“. Ако заложеше на Хенри, а той загубеше, сър Джаспър отново ще загуби „Грейфеър“. Имаше само един начин, помисли си сър Джаспър, да се защити, без да загуби всичко. Да се завърне в крепостта, да се ожени за Арабела незабавно, за да си осигури пребиваването в дома й, а после внимателно да избягва да взема страна. Ако крал Ричард спечелеше и му поискаше обяснение, щеше да каже, че е защитавал границата да не би шотландците да нахлуят, докато кралят пази трона си от претендента. В такъв случай, кралят не можеше да го вини. Ако спечелеше Хенри Тюдор, същото обяснение щеше да бъде достатъчно, особено ако подчертаеше, че поставя интересите на Англия преди всичко. Сър Джаспър Кийн знаеше, че неговата личност не е от особен интерес, защото не можеше да наклони везните на ничия страна, затова не се безпокоеше. Информацията за местонахождението на синовете на Едуард, с която вече разполагаше, щеше да му спечели симпатиите на Хенри Тюдор и да разпръсне съмненията, които той би могъл да храни относно неговата преданост. Да щеше да следва този курс на действие и нищо нямаше да загуби. Веднъж взели това решение, сър Джаспър и неговият капитан, Сийгър, потеглиха на север.