— Тя все още е много млада — запротестира Роуина, когато той я уведоми за категоричното си решение. — Само на тринайсет е!
— Ти самата си била на тринайсет, когато си се омъжила за сър Хенри — каза Джаспър Кийн. — Ти ми каза, че е било точно на рождения ти ден.
— И пометнах още първия път, когато забременях, господарю. Следващото ми дете, момче, живя по-малко от година — каза Роуина. — Бях прекалено млада, каквато е сега и Арабела!
— Но майката на Хенри Тюдор го е родила, преди да навърши четиринайсет — каза той — Много жени на възрастта на Арабела се женят и раждат деца, без да срещнат никакви трудности. Нима се опитваш да ми кажеш, че все още не е дошъл месечният й цикъл. Че все още не може да забременее и да роди деца?
Тя се замисли дали да не го излъже. Трябваше й време. Имаше неща, които той трябваше да знае, неща, които трябваше да обмисли, преди да се ожени за дъщеря й. После видя израза на очите му и разбра, че той вече знае какви са отговорите на въпросите му. Беше й казал, че ако още веднъж го предизвика, ще я убие. Тогава му беше повярвала, а сега вече знаеше, че нищо не би могла да промени.
— Арабела може да стане жена, готова е в това отношение, господарю — каза му истината тя, а сър Джаспър Кийн се усмихна доволен.
— Добре! Тогава изтичай при татко Анселм и му кажи да забие камбаните, сладка Роу, защото на първи юни ще превърна дъщеря ти в жена — и той отново й се усмихна — във всяко едно отношение, любима — заключи той и отново се усмихна, като видя колко силно пребледня тя при явния му намек.
— Ти си зъл и порочен! — прошепна тя, готова да заплаче.
— А ти си ревнива — засмя се приглушено той, като се радваше, че й причинява болка. — Ти ли ще кажеш на Арабела, или да го направя аз?
— Тя е толкова млада и неопитна — каза Роуина. — Все още е достатъчно глупава, за да си позволява да бъде романтична. Запази илюзиите й поне до деня след сватбата. Колко жалко, че за нея вече ще е прекалено късно, когато научи истината за теб, Джаспър.
— Не тъжи, сладка Роу — присмя й се той, — няма да те пренебрегвам само защото съм женен за Арабела.
— Ах, ти, копеле такова! — извика тя.
— Проява на характер ли, сладка Роу? Не, не, любима, няма да мине. Мога да се справя само с една жена, която притежава силен характер. Арабела ми е повече от достатъчна. Ти си послушна, със смирен дух и трябва да си останеш такава. В противен случай, аз мога да се ядосам много силно. — И като се засмя високо, той отиде да потърси Арабела.
— Но сега е двайсет и пети май, господарю — каза му Арабела. — Не можем да се оженим до следващото лято.
Тихо, той й обясни причините, които правеха женитбата наложителна. Знаеше, че Арабела не прилича на майка си, че притежава интелект, който се среща рядко у жените.
— Ще бъдем в безопасност само ако не вземем страна, миличка, макар че, разбира се, ще служим вярно на краля — завърши той.
— Но въпросът остава — на кой крал ще служим предано? — попита го кисело Арабела. — Знам, че съм жена, и не се предполага, че разбирам от политика, но всъщност аз съм много наясно с нещата, Джаспър. — Тя го наричаше за първи път с малкото му име, непридружено от титла. Той не показа недоволство от това, че тя бе приела новото естество на връзката им. — Трябва да мислим преди всичко за „Грейфеър“, знам. Аз обичам братовчед си, краля, и се моля той да победи, защото този мъж няма законно право да седне на престола, но кои сме ние в сравнение с тяхното могъщество? Никога няма да го лиша от предаността и добрите си чувства, заклела съм се пред Бога. Бог ще реши на кого ще даде английския престол, а не ние. Ще се изпълни неговата воля, а докато това стане, ние ще защитаваме границата на Англия и ще останем в малката си крепост. И няма да влизаме в противоречия един с друг, нали, господарю?