— Ти ме изненадваш, миличка — призна си честно той. — Знам, че не приличаш на майка си, но такава мъдрост у една толкова млада девойка като теб е може би малко страшничка. Поздравявам те, мила съпруго!
Той се наведе и нежно прокара устни по нейните. Арабела незабавно се изчерви, защото беше объркана и защото изпита не малко удоволствие. Изведнъж го усети по нов, непознат преди, начин. Като че ли въздухът между тях беше изпълнен с възбуда, която досега не беше изпитвала. Изведнъж изпита любопитство, запита се какво ли е това, което Джаспър прави с другите жени и което е превърнало славата му на женкар и добър любовник в легенда. Откри, че копнее за сватбения ден и за сватбената нощ, макар да не знаеше почти нищо за онова, което щеше да се случи тогава. Изкушаваше се да попита Роуина, но майка й винаги й отговаряше неохотно, изчервяваше се, а отговорите й винаги бяха кратки и носеха малко информация.
— Прекалено рано е да ми задаваш такива въпроси, Арабела — срязваше я остро Роуина. — Ще ти обясня всичко, което трябва да знаеш, едва когато дойде време да легнеш в брачното легло. Обезпокоена съм, че ми задаваш тези въпроси сега, защото това говори за липса на морал от твоя страна.
Арабела не беше доволна от резките и нечестни думи на майка си.
— Прилича ли на онова, което правят кучетата в залата, мамо? Когато мъжкарят се качи върху кучката? — настояваше тя — Хайде, мамо, какво значение има кога ще ми кажеш? Ще настоявам за отговор, независимо колко упорито ще избягваш да го дадеш. Знаеш, че никак не обичам да бъда в неизгодна позиция. Не искам Джаспър да си помисли нещо лошо за мен, да сметне, че съм невежо провинциално момиче.
— Булката трябва да бъде в абсолютно неведение за онова, което се случва между мъжа и жената, Арабела! Шокирана съм от подхода ти към тези неща — каза гневно Роуина.
А после стана от мястото си до камината и излезе гневно от залата. Полите на роклята й шумоляха странно, като че ли и те бяха силно ядосани. Арабела гледаше след нея и се питаше какво, за Бога, беше казала, че ядоса толкова силно майка си. А после сви рамене. Роуина вероятно беше нервна поради наближаването на сватбата. Тя самата се чувстваше неспокойна. Роуина поне знаеше какво означава да бъдеш омъжена. А тя — не. О, Арабела знаеше как да ръководи домакинството, защото майка й се беше погрижила познанията й в тази област да бъдат съвършени, но това беше всичко. Беше говорила с татко Анселм по въпроса, но бедният свещеник й даде само някакви неясни обяснения за това какъв е дългът на жената към съпруга й. Ами любовта? Къде беше нейното място. Майка й се беше научила да обича баща й. Дали тя ще се научи да обича Джаспър? Какво точно представляваше любовта?
През следващите няколко дни в „Грейфеър“ цареше трескаво оживление. Всички се подготвяха за сватбата на наследницата. Роуина прекарваше по-голямата част от деня в кухнята, за да наглежда подготовката на менюто за сватбеното угощение, което щеше да последва церемонията. Щеше да има малко гости, защото живееха в уединение и защото тя щеше да се състои скоро след обявяването й. Сватбената рокля също трябваше да се ушие бързо. Арабела беше непрекъснато заета с украсата на Голямата зала, както и на залите в църквата, която беше разположена в средата на малкото селце, подслонило се в подножието на хълма, върху който се издигаше крепостта.
Роуина изпитваше облекчение от факта, че заради подготовката на сватбата не вижда често дъщеря си. Можеше да избягва директните въпроси на Арабела за отношенията между мъжа и жената. Като мислеше за Джаспър и за детето си, които скоро щяха да бъдат заедно, тя изпитваше силна мъка и странно чувство на безсилие. Не беше честно. Не беше честно! Тя все още беше млада и красива. Защо не можеше тя да бъде булката? Трябваше да говори с Джаспър. Имаше и други неща, които той трябваше да обмисли, преди да се е обвързал невъзвратимо чрез женитбата.
В нощта преди сватбата Джаспър Кийн нежно съзерцаваше бъдещата си невяста. Двамата седяха в залата и той ясно чувстваше колко невинна всъщност беше Арабела. И беше не само изненадан, но и много доволен от този факт. Разбира се, очакваше, че девствената ципа на Арабела си е на мястото непокътната. Учудваше го това, че в цялото й поведение имаше нещо невинно, наивно, въпреки че тя беше открито и прямо момиче. През живота си беше имал няколко девици, но те бяха с познания за живота и за отношенията между двата пола. Устните им бяха познали страстните целувки, а гърдите им — ласките на мъжете. Възбуждаше го дори самата мисъл, че ще има девойка, която не знае нищо за плътската любов. Когато по-късно през нощта легне до Роу, ще й каже да не казва нищо на дъщеря си за онова, което ще се случи през брачната нощ на бъдещата булка. Той щеше да научи Арабела на всичко, което тя трябваше да знае. И тя няма да има никакви задръжки и ще му доставя такова удоволствие, каквото досега не е изпитвал. Той погледна момичето, което седеше до него, взе ръката й и нежно се усмихна.