— Имам малък подарък за теб, мила — каза й той, бръкна в торбата, която висеше на стената до него, и извади нежна златна верижка, от която висеше кварцов кристал, обкован със злато.
Очите й радостно заблестяха. Тя бързо протегна ръка, взе я и веднага я сложи на врата си.
— Красива е, Джаспър! Благодаря ги. Винаги ще ми бъде много скъпа.
— Сложи си я още утре, мила. Ще ми достави огромно удоволствие да те видя по сватбеното ти бельо, ако тази верижка виси между красивите ти гърди. — Той се беше навел към нея, така че само тя да чуе безсрамните, му думи. — Горя от желание да ги погаля. Те са като узрели плодове, мила. — И той леко докосна с устни рамото й. — Как копнея за утринта, в която наистина ще си моя!
Думите му накараха Арабела да се изчерви.
— Господарю — каза тя, — не бива да ми говориш така.
— Защо, мила, ти ще бъдеш моя съпруга, а съпругът може да говори нежни приказки на любимата жена — отговори й той. — Когато се оженим, аз не само ще говоря за любовта си. Нима ти не копнееш за моите прегръдки така, както аз копнея да те прилаская в тях, Арабела? Знаеш ли, че с всеки изминал ден ми става все по-трудно да гледам как ти се превръщаш в красавица пред очите ми, а аз не мога нито да те прегърна, нито да те целуна? Че не мога да те обичам така, както искам?
— Не знам нищо за любовта, господарю — отговори му тя. — Мама казва, че не е прилично момичетата да задават въпроси преди сватбата, макар аз да мисля, че е глупаво да си останеш невеж, когато можеш да получиш просвещение. — Сърцето на Арабела препускаше така лудо, че прескачаше по няколко удара. Джаспър беше любезен, мил, такъв, какъвто досега не беше се показвал пред нея. Беше ли възможно наистина да е влюбен в нея?
— Майка ти е много мъдра, мила — замърка тихо той, а топлият му дъх погали ухото й. — Съпругът трябва наистина да бъде единственият източник на познания за съпругата си. Той сам трябва да я научи на всичко, което би му доставило удоволствие.
Въпреки възбудата и тревогите, които изпитваше заради наближаването на сватбата, Арабела спа непробудно през нощта. Първият ден на юни беше необичайно топъл за северните части на Англия. Когато зората изгря, облаците, които бяха покрили хълмовете, се вдигнаха и се настаниха около кулите на крепостта. Слънцето, прилично на малка блестяща перла, с мъка си запробива път през гъстата мъгла. Досега усилията му не се бяха увенчали с успех. Тържествената част от венчавката щеше да се извърши рано сутринта, за да може останалата част от деня да бъде посветена на празнуване. В този ден никой в „Грейфеър“ нямаше да работи, всички щяха да празнуват. Роуина, която наглеждаше всичко да върви гладко, сутринта се погрижи за ваната на дъщеря си и за облеклото й, но видът й беше като на изтощен човек. На лявото й рамо имаше белег като от ухапване, но, разбира се, това не беше възможно. Роклята й беше оранжева, защото този цвят много отиваше на пшениченорусата й коса. Но днес никак не й отиваше, защото кожата й беше прекалено бледа, а под сините й очи имаше виолетови кръгове. Лейди Грей, която всички смятаха за красива жена, днес като че ли не приличаше на себе си. Определено изглеждаше по-зле от обикновено. Сутринта беше излязла от неговото легло, за да отиде при единственото си дете. Бяха прекарали изключително страстна нощ, която я настрои против мъжа, който щеше да се ожени за дъщеря й. Не можеше да го убеди, че не бива да се жени за Арабела, макар че, Господ да й е свидетел, упорито се опитваше. Макар Джаспър Кийн да беше зъл и порочен човек, тя го обичаше. Знаеше, че той не я обича, но може би — само може би той щеше да обича Арабела. И тогава саможертвата й нямаше да е напразна. Щеше да е в името на Арабела, както всичко, което Роуина правеше на този свят. Да, Джаспър беше порочен и жесток, но ако обичаше Арабела, може би нямаше да бъде жесток с нея.
— Колко си красива — каза тя тихо на дъщеря си, когато момичето най-после облече сватбената си рокля. — Толкова много приличаш на баща си. Само ако можеше и той да е тук днес, за да те види в сватбената ти премяна.