— Убежище! — Сподавеният вик зазвъня из цялата църква. — Искам убежище от църквата, татко Анселм! — извика отново сър Джаспър Кийн.
Роуина си проби път през облечените в брони мъже, за да прегърне и утеши дъщеря си. Арабела обаче отблъсна майка си. Роуина пребледня от страх, когато единственото й дете безстрашно се изправи пред граф Дънмор, погледна го право в очите и извика ядосана.
— Как се осмелявате, сър! Как се осмелявате да нахълтвате в дома ми и да прекъсвате сватбата ми! Вие не сте нищо повече от един нечистоплътен шотландски лъжец! Бандит, който обикаля по границата! Веднага излезте оттук! Аз съм братовчедка на краля и ако продължавате да ме ядосвате, ще потърся справедливо наказание от самия него!
Никой в църквата не се осмеляваше дори да диша. Граф Дънмор отговори с леден глас:
— Мадам, убивал съм мъже за много по-малко думи от тези, които току-що изрекохте. Нима не чухте какво казах, или пък не успяхте да схванете смисъла му? — Той сведе поглед към нея и си помисли, че е много красиво момиче, макар да е достатъчно глупаво да се влюби в най-заклетия му враг.
— Не ви вярвам — отговори му грубо Арабела. — Сър Джаспър е честен човек и благороден рицар. Той не би убил жена, сър. — А после тонът й се смекчи. — Вие изпитвате голяма мъка заради смъртта на любимата си, виждам това.
— Мъката няма нищо общо с това, мадам — отговори студено графът. — Този страхливец посегна на честта на семейство Стюарт от Дънмор с жестокостта, която допусна. Научих, че моята годеница му се е отдавала доброволно и е била негова предана любима. Вашият благороден рицар отказал да се ожени за нея, но пожелал да я вземе със себе си в Англия. Когато тя му отказала, вашият благороден рицар я изнасилил в дома й. А когато престанал да се забавлява с Юфимия, мадам, той я дал на хората си, та да се позабавляват и те. Когато от нея било взето всичко, което би могло да се вземе, и тя умряла в ръцете на тези хора, сър Джаспър хвърлил тялото й в горящите останки на замъка „Калкърин“. Слава Богу, тя вече била мъртва и не изпитала адските мъки на огъня.
Докато графът говореше, няколко от събралите се в църквата жени припаднаха, а в гърлото на Роуина беше заседнала огромна буца. Значи Джаспър се е хвалил пред нея с убийството на тази жена. Не е било празна хвалба, макар тя горещо да се беше молила да е така. Арабела обаче се повдигна на пръсти и зашлеви графа с всичка сила. Дланта й се отпечата на бузата на Тевис Стюарт, а той отдели погледа си от нея, насочи към го Джаспър Кийн и каза:
— Нима ще оставиш момичето да се бие вместо теб, страхливецо?
Всички събрани напрегнато зачакаха отговора на сър Джаспър. Очакваха, че той ще отговори на острите думи на графа, като се откаже от убежището, което му предлагаше църквата. Отец Анселм отново се обади:
— Няма да оспорвам истинността на думите ви, сине мой, но сър Джаспър помоли църквата за убежище. Аз не мога, както вие добре знаете, да му го откажа, въпреки тежките обвинения, които му отправихте. Давам му исканото убежище и докато той е в църквата, вие не можете да го докоснете, без опасност да погубите душата си.
Сега, когато разбра, че безопасността му е осигурена, сър Джаспър Кийн почувства кръвта му да се сгорещява и да препуска бясно по вените му. Беше готов да се изсмее високо, когато графът, безпомощен, постави десницата си върху безполезния меч.
— Тевис! — Млад момък с коса, която имаше цвета на пясъка, извика, за да го предупреди. — Не го прави!
Арабела бясно се извъртя и се изправи лице в лице с младоженеца. Вената на слепоочието й пулсираше гневно. Сватбата й беше провалена! А Джаспър! Мъжът, на когото беше готова да отдаде сърцето си, не правеше нищо, криеше се страхливо зад робата на свещеника. Тя му хвърли гневен поглед.
— Сигурна съм, че няма да позволите на тези презрени шотландци да ви обиждат по този начин, господарю! Приемете предизвикателството и да приключим веднъж завинаги с това, моля ви! Не искам този човек да застраши сигурността на крепостта и на хората ми. Не искаме да нарушаваме мира, който сега цари по границата, особено на моя сватбен ден!
За кратко в очите на графа проблесна одобрение. Момичето беше вярно, предано и това трябваше да му се признае, както беше вярно и това, че то не знаеше нищо за истинската природа на сър Джаспър. Тя разбираше какви са задълженията й към хората й и поставяше дълга над всичко. Очевидно беше добра домакиня и стопанка. Той отново погледна сър Джаспър Кийн.