— Е, страхливецо? — присмя му се той. — Ще се биеш ли с мен, или ще продължаваш да се криеш зад полите на свещеника?
— А когато аз те победя и унищожа — отговори му сър Джаспър, сигурен в подкрепата на църквата, — твоите хора ще разкъсат тялото ми на две. Ще бъда глупак, ако приема предизвикателството ти. Не, отказвам.
— Ако успеете да ме победите в честен двубой, сър, давам ви честната си дума, че ще се разделим в мир — отговори му графът.
— Не ви вярвам. Кой би повярвал в думите на един шотландец крадец? — отговори обидено сър Джаспър и се обърна към отец Анселм: — Довършете брачната церемония, отче. Накарах дамата да чака твърде дълго, а искам да я взема за съпруга.
Граф Дънмор застана между булката и младоженеца толкова неочаквано, че кръвта се дръпна от лицето на сър Джаспър Кийн. Беше си помислил, че шотландецът, пренебрегнал църквата, ще му нанесе побой. В тъмните очи на графа проблесна весела искра, макар лицето му да остана сериозно, а гласът му да беше леденостуден.
— Мисля, че няма да успееш да се ожениш днес, страхливецо — каза той тихо. — Ти ми отне годеницата, затова аз ще взема твоята! — Той обгърна с твърда ръка тънката талия на Арабела и дръпна изненаданото момиче към себе си. — Булката идва с мен, а когато ти приемеш предизвикателството ми, страхливецо, и ако ме победиш в честен двубой, тогава, и само тогава, ще можеш да си я вземеш обратно!
— Не! — извика ужасена Роуина.
— Диваци! — извика Арабела, извъртя се, отскубна се от ръцете на графа и го ритна по глезена. — Няма да тръгна с вас!
Тя се завъртя, взе меча от ръцете на един вцепенил се от изненада шотландец и нападна Тевис Стюарт. Макар че атаката го свари неподготвен, графът успя да се защити и да обезоръжи момичето, което риташе на всички страни и крещеше високо, като през цялото време го обсипваше с обидни епитети. Той хвърли меча обратно на объркания войник и нареди на останалите:
— Изведете тази сприхава жена навън и я качете на коня ми. — Изведнъж беше обзет от силно желание да се смее, защото в положението имаше и нещо комично. — Струва ми се, че булката много повече прилича на мъж от страхливеца младоженец — присмя се той на Джаспър Кийн. — Не се страхувай, англичанино. Ще пазя твоето сприхаво и смело момиче за теб, ако някога събереш смелост и дойдеш да си го вземеш. Ще се отнасям с нея с много повече нежност и уважение, отколкото ти прояви към бедната Юфимия Хамилтън.
— Господарю мой! Господарю мой! — Роуина Грей падна на колене пред графа. — Недейте, моля ви, да отвеждате детето ми! Тя е всичко, което ми остана, след като съпругът ми падна в битката при Бъруик.
Тевис Стюарт вежливо и внимателно изправи Роуина на крака, като си помисли, че тя е извънредно красива жена въпреки сълзите, които се стичаха по бузите й.
— Трябва да я взема със себе си, мадам, и вие добре го знаете. Вашият смел съпруг, Господ да спаси душата му, щеше също да разбере тази необходимост. Сигурен съм, че дълбоко в душата си и вие сте съгласна с действията ми. Аз няма да причиня зло на момичето ви. Тя ще бъде моя заложница и ще ви бъде върната, когато моето чувство за чест бъде удовлетворено. — Графът целуна ръка на лейди Грей и се обърна, за да излезе завинаги от църквата.
— Нима не искате да вземете златните свещници и украсения със скъпоценности кръст? — извика Джаспър Кийн, но Тевис Стюарт дори не спря. Излезе от залата, следван от хората си.
За броени минути утихна тропотът на конските копита, но нито един от гостите не се помръдна, докато не се възцари мъртва тишина. Тогава проговори Роуина.
— Ще тръгнете незабавно след Арабела, нали, сър Джаспър?
— Защо? — попита той. — Нямам нужда от твоята дъщеря, за да запазя „Грейфеър“ за себе си, любима. Кралят иска крепостта да се намира в мъжки ръце. Освен това нима мислиш, че бих искал онова, което шотландецът е използвал и захвърлил? Той ще вземе дъщеря ти в леглото си още преди залеза на слънцето. Тевис Стюарт е най-добрият войник и боец на Шотландия. Макар да се бия добре, аз не бих могъл да го победя. Да приема предизвикателството, означава да подпиша смъртната си присъда. Нима мислиш, че съм луд? Няма да приема доброволно смъртта заради едно обикновено момиче.
— Но той обеща, че няма да й стори зло, Джаспър! Каза, че ще си я вземем обратно жива и непокътната — заплака Роуина. — Тя е мое дете! Моето единствено дете!
Роуина плачеше високо, отдала се на мъката си. Тълпата, събрала се зад гърба й, напрягаше слух, за да не изтърве нито думичка от разговора им. Всички искаха да знаят каква сцена се разиграва между плачещата жена и сър Джаспър Кийн. Но останаха разочаровани, защото се намираха на доста голямо разстояние и не успяха да доловят и дума. Отец Анселм обаче чу всичко и лицето му помръкна, когато сър Джаспър продължи да говори остро, без да се интересува от мъката на Роуина.